Кевърн млъкна. Гордън чуваше мъчителното му дишане — сякаш тежестта на тайната го задушаваше.
— Ето как стоят нещата: преди Джуд не сме успявали да проникнем в никоя от мръсните банди на Байда, защото той е маниак по отношение на три неща: изолираност, децентрализирана организация и ограничени комуникации. — Той замълча, за да постигне по-силен ефект. — Точно това ще използваме, за да му видим сметката.
Гордън не беше сигурен накъде бие Кевърн, но предчувстваше, че той се готви да задвижи поредната си творческа идея. Кевърн беше известен с умението си да разработва и осъществява невероятни схеми, чиито резултати надминаваха и най-смелите очаквания. Бе осъществил някои легендарни операции. В същото време, когато някой негов замисъл се провалеше, винаги се намираше някой шеф, който да поиска главата му на тепсия. Но Кевърн винаги някак си успяваше да отърве кожата.
Истината беше, че началниците и чиновниците се сменяха. Идваха и си отиваха с неизменна последователност като смяната на сезоните. Но един изобретателен оперативен служител, който освен това бе и педантично точен, бе истинска рядкост. Всяка разузнавателна агенция би трябвало да има няколко души като Кевърн, които нямаха нищо против да играят ролята на сатаната в сложната морална драма на секретните операции.
— Вече бяхме събрали информация за всички от групата — каза Кевърн. — Дори за корейските охранители, които бяха наети да им осигурят защита и свободно придвижване в Тепито.
Кевърн хвърли поглед към телевизора, сякаш за да напомни на Гордън за току-що видяното.
— Мъжете, които ги нападнаха и направиха записа, бяха хора на Мондрагон. Унищожихме цялата група, до крак.
На Гордън не му достигаше въздух. Мили боже. Възмутително бе — дори в новата обстановка на нарастващ тероризъм, позволяваща използването на по-брутални средства — американски офицер да е инициаторът на ликвидирането на членове на група, толкова маловажна за Оперативен отдел, че дори не бе включена в оперативните списъци, заедно с ония в стаята, които са били просто наети местни бандити. И всичко това бе извършено без заповед от Оперативен отдел. Беше си чисто своеволие.
Кевърн забеляза изражението на лицето на Гордън.
— Спокойно, Горди. Изслушай ме.
Кевърн бе единственият човек на света, който го наричаше Горди. В това имаше както нещо искрено приятелско, така и тънка насмешка, нюанси, които Кевърн владееше до съвършенство.
— Сега ме изслушай — повтори Кевърн. Избихме ония тъпаци и прибрахме парите и дрогата, за да изглежда, че някоя от наркосделките на Байда се е прецакала. Тъкмо това е чул Байда от своя човек, когото изпрати в Мексико Сити да провери защо групата на Халил мълчи. Посмъртно: Байда причислява групата към неизбежните разходи, свързани с бизнеса. Просто я отписва. И тъй като между групите на Байда липсва връзка — всяка от тях е напълно независима и самостоятелна — с изключение на връзката от и до самия Байда, той така и не научава, че Джуд е бил шпионин. Халил със сигурност не му е докладвал. Опитал се е да го прикрие. Така че за Байда, Джуд си остава чист. Но Байда се притеснява: къде е Джуд? Никакви вести. Мълчи. В продължение на пет-шест дни след клането в Тепито, Байда му се обажда четири пъти на кодирания телефонен номер на групата. Джуд му трябва. Трябва му неговият нелегален канал на север. На улицата се разправят най-различни слухове.
Някои казват, че Джуд е убит по време на нападението. Други твърдят — този слух го пуснахме ние, — че се крие, докато се изясни какво, по дяволите, се е случило онази вечер. Детективът на Байда му носи объркания си доклад в района на тройната граница.
Кевърн млъкна и погледна Гордън като професор, който предизвикателно гледа най-умния си студент, очаквайки отговор от него преди всички останали в залата.
— Не разбирам, Лекс.
Кевърн се усмихна.
— Това е гениалното тук, Горди. Байда също няма да разбере.
Кевърн се изправи и се приближи до оръфаното куфарче на леглото. Повдигна купчината дрехи и извади отдолу папка. После се върна на мястото си и я хвърли в скута на Гордън.
Гордън видя червената ивица върху папката и червената пирамида до името. Това беше кодовата емблема на новата категория оперативни агенти на ЦРУ, пазена в пълна секретност от системата за сигурност на Управлението. Джуд Лърнър бе един от малцината служители, чието досие №201 беше с такава червена пирамида и за когото имаше и отделна папка с червеи кант с гриф „Строго поверително“.