Гордън все още не знаеше какво да очаква и Кевърн разбра това по израза на лицето му.
— Знаеш какво има в папката, нали? — попита Кевърн.
— Познавам си хората, Лекс.
Кевърн седна във фотьойла си и изсумтя. Проследи с поглед как Гордън отваря папката и разлиства страниците. Не му отне много време. Кевърн бе отбелязал с маркер нужния документ и бе прикрепил към него с кламер листче с бележки. На Гордън дори не му се наложи да ги чете.
Той погледна Кевърн, който седеше с невъзмутимо изражение.
— Ти си се побъркал окончателно — каза Гордън.
— Може и така да се каже — отвърна Кевърн.
— Какво си направил, по дяволите?
— От теб искам две неща — каза Кевърн. — Първо, да поддържаш легендата, че групата на Байда е ликвидирана заради дрога. — Очите му се втренчиха в Гордън. — И да ми издействаш разрешение за операцията с Бърн, която вече е в ход. Искам да го направиш на всяка цена.
9
Към седем часа на другата сутрин Бърн вече беше облян в пот. Само по къси панталони и маратонки, той се катереше по скалите под къщата и трупаше на брега камара от тежки камъни — подготвяше основите на бетонния пристан. Вършеше това всяка сутрин от два месеца, ставаше рано и работеше по няколко часа, преди да вземе душ и да закуси.
Към осем часа вече бе пред статива и полагаше първите контури на рисунката, в която Бека Хейбър се надяваше да разпознае лицето на мъжа си. Малко след десет пристигнаха Алис и майка й.
— Здрасти, Пол — каза Дана от най-горното стъпало, след като влязоха в ателието.
— Добро утро! — поздрави бодро Алис, заряза майка си и хукна към стъклената стена над езерото, профучавайки край Бърн. Пристъпи навън и подпря лакти на парапета на терасата. Няколко платноходки тъкмо се показваха иззад носа, преграждащ яхтклуба.
Бърн пресрещна Дана при стълбите и я целуна по бузата.
— Охо, ухаеш на хубаво! — поласка я той.
— Нов парфюм — усмихна се тя.
— Невероятен е — каза той. — Кафе?
— Не, благодаря. Исках само да ти кажа здрасти. Последните няколко пъти оставях Алис, без да слизам от колата. Не сме говорили с теб цяла седмица. Как я караш?
— Чудесно, благодаря. Слушай, вчера, когато взе Алис, не ти ли се стори малко особена?
— Да, забелязах. Но нали знаеш, Пол, вече съм свикнала с нейните странности. В нашия дом ненормалното отдавна вече е нормално. — Тя се усмихна тъжно и погледна Алис, която стоеше на терасата. После отново насочи вниманието си към Бърн. — Защо, случило ли се е нещо?
Той й разказа колко се бе ядосала Алис на Бека Хейбър и двамата се разсмяха.
Дана Ло беше красива жена, единствената телевизионна водеща китайка в Атланта, където бе срещнала Филип. Бърн и Тес се запознаха с нея, когато двамата с Филип още не бяха женени, и това бе началото на едно чудесно приятелство. По-късно се роди Алис и те я приеха като своя дъщеря, което ги сближи още повече.
Когато Алис бе в прогимназията, започна да кани приятелките си в дома на Бърн, където оставаха да спят и по цяла нощ си приказваха. Тес ги водеше на кино, вечер им приготвяше разни вкуснотии на терасата и им правеше пуканки за среднощните разтвори. Плуваха и се разхождаха с малката яхта, която Бърн им купи и която държаха в заливчето. Тес обожаваше момичетата и с умиление ги наблюдаваше как растат. Те също обичаха леля Тес.
След още няколко минути Дана се сбогува с Алис и си тръгна. Бърн се върна към статива, до който Алис вече бе придърпала табуретката си и съсредоточено разглеждаше двете рисунки на лицето, появило се върху хартията през последните два часа.
— Това е една и съща много лилава смес — каза тя загрижено. После погледна намръщено Бърн. — Защо вървиш под видяно небе?
— Какво има? — попита я Бърн.
Стоеше пред рисунките, а Алис седеше на табуретката до него. Ухаеше на утринна свежест и лек парфюм.
— Поемаш далеч повече, отколкото може да свърши моливът — отвърна бавно тя с лека нотка на раздразнение.
Бърн я погледна. Беше оставила скицника си в края на съседната масичка и се взираше в скицата, мушнала ръце между бедрата. Сякаш се опитваше да разгадае нещо, което не разбираше напълно, със същото бързо сменящо се противоречиво изражение на лицето, както пред рисунката, която бе направил за нея предния ден. След това я разгледа и в огледалата, както нравеше Бърн, при което той забеляза отчетлива промяна в очите и челото й.