Когато Алис се събуди след около час, поиска да отиде да поплува. Слезе в спалнята долу, за да си облече банския костюм. Когато тя се върна горе, Бърн заряза работата си и седна на площадката пред ателието с чаша чай с лед, за да я наблюдава как плува из заливчето. От време на време хвърляше поглед към стаята и към работната маса с черепа, който започваше да го изнервя. Измъчваше го смътното чувство, че вижда в него нещо познато.
Алис се забавляваше. Плува, лежа на гумения дюшек, оставяйки се вятърът да я носи сред проблясващата на слънцето вода. Когато излезе от езерото след около час, тя си взе сладолед и седна при него. Тъкмо го довършваше, когато Дана се обади да каже, че си тръгва от приюта по-рано и че ще дойде след около половин час.
След като Алис се облече и изсуши косата си, Бърн я помоли да хвърли още един поглед на вече готовото лице. Ала тя не само отказа да се приближи до работната маса, но дори и да погледне натам. Той се опита да превърне всичко в игра, като сложи ръце на раменете й и я побутна към масата, но тя не се остави да бъде подмамена, отскубна се от ръцете му и го изгледа сърдито, промърморвайки нещо неразбрано. Върна се на канапето и остана там, потънала в някаква самотна тъга, до пристигането на майка си.
След като си тръгнаха, Бърн си наля джин и тоник, добави голям резен лимон и се върна при готовото лице. Седна пред масата и внимателно се вгледа в него. Дали да не заснеме главата и после да моделира усмивка на лицето? Тъй като зъбите са единствената част от черепа, която се вижда от другите приживе, видът им понякога е важен за разпознаването.
Реши да не го прави, но не можа да устои на изкушението да подчертае още малко отделните косъмчета на веждите, а след това — с изтъняла четка за зъби — леко да набразди местата, където би никнала брадата. Когато джинът свърши, сметна, че е направил достатъчно.
Малко след осем най-после седна да вечеря на терасата на трапезарията — пай и свежа зелена салата. Летните дни бяха дълги и до мръкване имаше още цял час, макар че удължените сенки на къщата и ателието вече падаха далеч навътре в езерото, а светлината над хълмовете зад него бе придобила кехлибарения оттенък на гаснещото слънце.
Бе изпил още няколко джина с тоник и след като отнесе съдовете в миялната машина, си приготви още един. Питиетата бяха позамаяли главата му. От терасата излезе на площадката пред ателието. Последните платноходки се отправяха към яхтклуба, скрит зад скалите от южната му страна. Водата в заливчето, където бе плувала Алис, вече бе гладка като огледало.
Бърн бутна стъклената стена и влезе в ателието, обляно в златистите отблясъци на залеза. Направи няколко крачки и спря, зърнал собственото си отражение в две от трите огледала около работната маса.
Беше странно, че образът се задържа само за един кратък миг. Още по-странното бе, че видя отражението си напълно неподвижно, като на снимка. Профил. Анфас. Чертите му изглеждаха смекчени в приглушената златиста светлина. Необикновен миг. Светът замря; отражението му не даваше при знаци на движение или на живот. Сякаш гледаше своето восъчно изображение.
После с внезапно замаяна глава, но не от джина, той осъзна, че това, което гледа, е черепът, завършен само преди няколко часа.
В миг разбра какво бе забелязала Алис в рисунката и защо така решително бе отказала да погледне главата. С внимателни изчисления и целия си опит и талант, впрегнати за изпълнение на задачата, той педантично бе реконструирал черепа, донесен от Бека Хейбър, за да открие, че когато е принадлежал на жив човек, този човек е живял с неговото собствено лице.
Чашата се изплъзна от ръката му.
10
Стъклото се разби на парчета върху бетонния под с остър трясък. Бърн дори не забеляза. Той тръгна покрай масичката към черепа като хипнотизиран, вперил очи в лицето, което бе сътворил, но не бе видял. Късчетата стъкло хрущяха под краката му. Не бе прозрял в лицето. Познаваше отблизо техническата му конструкция, но не и духа, който Алис бе доловила.
Погълнат изцяло от скулптурата, глух и сляп за всичко останало. Бърн се приближи до работната маса и включи осветлението. Седна на стола и се вгледа в лицето, местейки очи от един на друг детайл от чертите му, сякаш бяха пръсти на сляп човек. Мили боже. Докато го е ваял, сякаш е бил късоглед; сякаш е бил с прекъснат очен нерв, също като прекъснатата нишка в мозъка на Алис, вследствие на което бе престанала да разбира думите, които е чувала през целия си живот.