Изведнъж излезе от вцепенението си. Помиеше, че от самото начало се беше борил с неволното желание да възпроизведе собствените си черти върху черепа. Какво, по дяволите, беше това? Какво ставаше тук?
Той придърпа стола по-близо до масата. Размести две от огледалата, приближи лицето си на няколко сантиметра от черепа и погледна в тях.
Обля го топла вълна. Макар и непълно, съвпадението в съотношението на пропорциите беше поразително. Стана ясно защо е изобразил собствените си черти върху черепа. Всичко показваше, че така е трябвало. Беше очевидно. Разбра какво е гледал, докато е скицирал голия череп и после е извайвал плътта от глина. Костната структура му бе подсказала, че собственото му лице има всички основания да бъде там.
Едва откъсна очи от огледалата, където обратният зрителен ъгъл още по-ясно подчертаваше приликите между собственото му лице и реконструираното. Господи! Какво да мисли?
Изведнъж скочи от стола и тичешком излезе от ателието. Преди няколко години — може би четири — сковаваше пергола от едната страна на терасата. Работеше сам, както обикновено, и имаше нужда някой да държи гредата, докато пробие отвора за болт в единия й край. Тес му помагаше, но бе отишла до железарския магазин в града. Вместо да я изчака, той измайстори подпора. Но гредата се изплъзна и той падна от перголата, а гредата се стовари върху него и счупи челюстта му.
Отиде в спалнята и взе да рови из кашоните в един от килерите. Там някъде трябваше да са рентгеновите снимки на долната част на главата му.
Като ги намери, побърза да се върне в ателието, където включи светлинното табло и нетърпеливо заразглежда снимките. Навремето, въпреки болката, бе настоял да ги направят в действителни размери и да внимават да не се получат изкривявания. Като съдебен художник не можа да устои на изкушението да притежава точно изображение на собствения си череп, сега само можеше да благодари на бога, че го е направил.
В действителност фотографски негативи рядко се използваха за сравнение. За да ти свърши работа такова сравнение, трябва да имаш два прецизно фотографирани черепа, без обичайното изкривяване в перспектива. Досега Бърн никога не беше го правил.
С разтуптяно сърце той наложи своите негативи върху тези на черепа и подравни долните части на очните кухини, отбелязвайки си точните ъгли на орбиталните ръбове и формата на фронталните синуси. Сравни всяка една точка от черепите. Стигна до зъбите и се стресна.
Черепите съвпадаха.
Краката му омекнаха и той тежко се отпусна на стола, без да съзнава какво върши. Зашеметен, гледаше зловещите отблясъци от светлинното табло. Не знаеше какво да мисли. Откъде, по дяволите, се взе това съвпадение? Възможни отговори? Заключения? Това бе повече от странно.
Той преглътна. Изправи се на треперещите си крака. Опря длани върху светлинното табло и отново погледна положените една върху друга снимки. Но видя само един череп. Исусе. Угаси лампата.
Замисли се за необичайната реакция на Алис. За Бека Хейбър. За внезапното й тръгване, след като се бе съгласил да реконструира черепа. Тук нещо не беше наред. Имаше нещо подозрително.
Приближи се до бюрото и намери листчето, на което бе написала телефонния номер на хотела си. Набра номера и поиска да го свържат със стаята й.
— Момент, сър — отговори администраторката.
Тишина.
— Как се пише това име, сър? — попита тя.
Той го произнесе буква по буква.
— Сър…
Бърн предусети отговора.
— Нямаме гостенка с такова име, сър.
Затвори. Нямаше смисъл да проверява в другите хотели. Погледна листчето хартия. Беше го написала сама. Ако беше го записал той, може би… Нямаше смисъл да гадае. После си припомни някои предишни случаи. Какво ставаше тук? Имаше ли това нещо общо с някоя от предишните поръчки? Да не би някой да търси отмъщение за нещо, което е направил преди години? Някой, който смята, че е несправедливо осъден заради негова рисунка или реконструкция?
Седна пред компютъра и го включи. Отвори списъка с поръчките и започна от буква А. Маркира ги една по една, мислеше върху тях, възстановяваше ги в съзнанието си, съживяваше ги. Кои бяха по-особените? Кои бяха най-тежките присъди? Кои бяха разгневените?