Петнайсет години оживяха в спомените му. Имена, истории и лица, за които не се беше сещал от години. Файловете напомняха за един тъжен и мрачен свят, за разбити съдби, за невъобразими деяния, за мъже и жени, прекарали последните си мигове в терзанията на своя душевен ад. Но имаше и случаи с щастлив край за мъките на някое семейство — намерено дете, открит изгубен роднина, разкрито престъпление.
След малко повече от час все още нямаше никаква идея. Нищо тук дори не загатваше за зловещото съвпадение на снимките върху светлинното табло.
Сети се за чашата, която бе изпуснал. Стана, отиде до килера, взе няколко хартиени кърпи, лопатка за смет и метла и отиде да почисти.
Докато събираше парченцата стъкло, си припомни театъра, който разигра Бека Хейбър — вече беше убеден, че наистина е било театър. Добре, каква би могла да е целта на посещението й? Да го накара да свърши работата. Защо?
Изсипа шумно стъклата в кофата за боклук и започна да бърше разлятото питие. Остри късчета стъкло залепваха за хартиената кърпа. Видя ги как проблясват от различни ъгли. Течността се бе разплискала чак под канапето.
Като почисти, прибра нещата и угаси всички лампи, с изключение на тази до канапето. После излезе навън, застана на площадката и се загледа в езерото.
Опита се да изостри възприятията си към всичко, което го заобикаляше. Моторна лодка се отдалечаваше от пристана и се насочваше в мрака нагоре по езерото. От къщата на носа отляво над водата се лееше тиха музика. Летен звук, който обичаше да чува. Напомняше му за младостта, любовта, очакванията. От гората вдясно кукумявка изпращаше над водата странната си тревожна песен. Тихата музика и самотните мисли на кукумявката не си пречеха, напротив, правеха вечерта още по-прекрасна.
Отсрещният бряг беше осеян със светлините от къщи, внушаващи чувството за топлина и семеен уют. Винаги ги бе възприемал като нещо хубаво и желано, дори изпитваше завист. Яхтклубът бе твърде далеч зад завоя и оттам не се виждаше и чуваше нищо.
Внезапно хрумване го връхлетя като гръм от ясно небе. Всичко наоколо изведнъж изгуби смисъл в светлината на шокиращата и непонятна реалност: черепът на масата бе идентичен с този, в кой го се поместваше неговият мозък, цялостната личност на Пол Бърн, която винаги бе смятал за единствена и неповторима.
11
Малко след 3:30 превъзбуденото съзнание на Бърн се плъзна по ръба, пропадна в царството на съня и той заспа. Събуди се в 8:15.
Преди още да е станал от леглото, взе телефона и отново се обади в хотела. Знаеше, че дежурната администраторка ще е друга. Отново попита за Бека Хейбър и отново получи същия отговор: „Нямаме гостенка с такова име“.
Невероятно. Но той вече бе решил какво да предприеме. Седна на края на леглото и набра друг номер.
— Отдел „Обществена безопасност“ на щата Тексас.
Поиска да го свържат с Инес Кортинас.
— Криминална лаборатория. Аз съм Инес.
Инес, обажда се Пол Бърн.
— Здрасти, Пол. Отдавна не сме се чували. Обзалагам се, че пак ще поискаш нещо.
— Един бърз въпрос.
— Давай.
— Правите ДНК тест от черепна кост, нали?
— Да. Е, митохондриална ДНК, не ядрена.
— Каква е разликата?
— Митохондриалната е по-обща. Предава се само по женска линия и не можем да различим отделни индивиди. Ако получим съвпадение, ще знаем, че черепът е принадлежал на наследниците по определена женска линия, но няма да можем да идентифицираме самия череп и дори да кажем дали е мъжки или женски. Ще знаем само, че е от определена женска линия.
Това не му вършеше работа.
— Имаш ли черепа? — попита тя.
— Познавам човека, който го има.
— Стар ли е?
— Според мен не повече от година.
— Шегуваш ли се? Значи има зъби?
— Да, всичките.
— Това е друго нещо. Използвайки зъбите, можем да направим нормален ядрен ДНК тест. Можем да извадим пулпата от вътрешността на зъба и готово. Митохондриалният тест отпада.
— Кой зъб е за предпочитане?
— Кътник. В тях има повече пулпа. Без пломби, разбира се, най-добре зъбът изобщо да не е пипан.
— За колко време става?
— Май бързаш.
— Да.
— Можем да направим двоен кратък ядрен тест за един лен. Най-много два.
Бърн й благодари и затвори. Докато вземаше душ, мислите му се проясниха. Не разбираше какво точно става, но знаеше, че каквото и да се окаже, не желае да го узнаят хората, с които работи. Криминалната лаборатория на отдел „Обществена безопасност“ отпадаше.