Направи си кафе, набързо изяде две препечени филийки и се върна в ателието, където фотографира реконструирания череп от всички възможни ъгли. После откачи долната челюст и намери два кътника без пломби. Извади ги и ги сложи в малко найлоново пликче с цип. Погледна часовника си, после вдигна слушалката и се обади в Югозападните авиолинии да си резервира билет за Хюстън. После набра друг номер в Хюстън и проведе кратък разговор, след което се отправи към международното летище „Остин-Бергстром“.
Два часа по-късно пристигна на летище „Хоби“ в Хюстън. Взе такси до лабораторията по генетика в Тексаския медицински център и попълни нужните формуляри за извършване на ДНК тест на двата кътника. Плати повече, за да получи резултатите на другия ден. Оттам отиде в друга частна лаборатория за генетични ДНК тестове, където също попълни формуляри за извършване на такъв тест върху него самия, като отново плати повече, за да получи резултатите на другия ден.
Оттам взе такси до Уилоу Лейн в богаташкия квартал Медоу Уд, западно от търговския център „Галерия“. Накара шофьора да спре пред двуетажна къща с пищна южняшка архитектура. Улицата бе почти изцяло засенчена от клоните на стари дъбове. Сиво-кафявите стени на къщата бяха обрасли с грижливо подрязан бръшлян.
Още докато пресичаше тротоара, входната врата се отвори и на прага се показа усмихнатата Джина.
— Ах ти, красавецо! — възкликна тя и разпери ръце, за да го прегърне.
Беше най-хубавата седемдесет и четири годишна жена, която познаваше. Усмивката й бе също толкова мила, колкото и преди трийсет години, когато като малко момче се бе влюбил в нея и когато косата й беше също толкова руса, колкото и сега.
Леля Джина си бе осигурила завидно положение в хюстънското общество, омъжвайки се последователно за трима мъже със значително състояние и влияние, всеки от тях оставяйки я след раздялата в по-добро финансово положение отпреди. Първият, голямата й любов, бе загинал в автомобилна катастрофа в Мексико. Другите два брака представляваха подсъзнателно търсене на щастието от първия и бяха приключили с развод. Оттогава насам тя не бе оставала без мъж, но мъдро бе решила да не се омъжва повече.
Обядваха заедно в светлата трапезария с изглед към любимата й розова градина, като се осведомиха кой как я кара. След десерта, когато темите за разговор се поизчерпиха, тя го погледна в очите и попита с усмивка:
— Какво те води насам, Пол? Струва ми се, че си си наумил нещо.
Той кимна и преглътна последната хапка от плодовия сладкиш.
— Искам да поговорим за родителите ми. Биологичните ми родители.
Тя наклони глава на една страна и го погледна нежно.
— О, миличък, чак сега ли се сети!
— Досега не беше толкова важно. Сали и Тед ме отгледаха, обичаха ме, хранеха ме. Те бяха мои родители и аз смятах, че заслужават предаността ми.
— Значи през цялото време си премълчавал въпросите си?
— Те не пожелаха да ми кажат. И аз реших, че не бива да настоявам.
Тя се засмя тихо.
— Ти беше толкова послушен, Пол. Трябваше от време на време да нравиш по някоя беля. В ония дни отношението към осиновяването беше друго и бог е свидетел, че майка ти не беше авантюристка. Не беше от тия, дето изменят на традициите. Тед също. Бяха мили хора и правеха онова, което според тях беше най-доброто за теб.
— Знам. И не исках да се чувстват така, сякаш онова, което правят за мен, не е достатъчно.
— Но сега искаш да знаеш.
— Мъртви са от дванайсет години — отвърна той и млъкна.
Джина отново се усмихна. Такава си беше тя. Отдавна бе разбрала, че животът върви по-леко с усмивка. Той също се опита да се усмихне, но откри, че му е трудно да прикрие тревогата си от онова, което го чакаше на масата в ателието му в Остин.
Тя кимна с разбиране. После погледна през високите прозорци към обляната в слънчева светлина градина. Мислите й отлетяха нанякъде и той се запита дали някога ще разбере какви са те. Жизнерадостното отношение на Джина към живота й позволяваше да преживява разочарованията си, без да унива. Но това не означаваше, че не изпитва болка.
Тя въздъхна и отново го погледна.
— Боя се, че ще те разочаровам — предупреди го тя. — Няма много за разказване.
— Сега има начини за разкриване на истината, за каквито преди не сме и сънували — каза той.