— Това няма да ти помогне.
Тя млъкна, после тъжно поклати глава.
— Бил си изоставен в болница в Атланта — заговори тя. — Биологичната ти майка, бог да я благослови, просто влязла в тази стара болница и те оставила на столче в родилното отделение. После се обадила на старшата сестра, че си там. — Тя се усмихна тъжно и поклати глава. — И това е всичко, Пол.
Не знаеше какво да си мисли. Не чувстваше нищо особено.
— Опитахме се да разберем — добави тя. — Майка ти и аз. Като беше около четиригодишен, отидохме в Атланта и се помъчихме да научим нещо повече. Прочетохме официалното съобщение от онази вечер. Един пожълтял лист хартия, в който се описваше случаят. Шест реда. Толкова. Бил си предаден на службите за защита на децата, или както там ги наричаха в Джорджия по онова време. Майка ти и баща ти те осиновиха, когато беше само на шест дни. И това е всичко. Когато беше на две годинки, те се преместиха обратно в Тексас.
— Проверихте ли? — Беше му трудно да повярва, че това е всичко.
— Опитахме се. Направихме всичко възможно. Нали я знаеш майка ти. Мислеше, че ако открие биологичната ти майка, би могла да й помогне по някакъв начин. Сали беше благодарна, че те има. Години наред поддържаше връзка с агенцията — службата за защита на децата, за да разбере дали някоя жена не е разпитвала за онази вечер. Но такава не се появи.
Бърн отново бе изненадан. Винаги бе смятал, че ако поиска да научи кои са истинските му родители, ще ги открие. Сега с изненада разбра, че тази врата е затворена завинаги. Че всъщност никога не е била отваряна.
— Все едно — каза Джина, — че наистина си дете на Сали и Тед. Искам да кажа, че за теб не се знае нищо, преди да те вземат.
Бърн мълчеше и размишляваше. Беше очаквал нещо съвсем различно.
Отпи последна глътка кафе, за да прикрие изненадата и разочарованието си. В настъпилата тишина откъм всекидневната се чу тиктакането на големия стар часовник, който Джина бе докарала от Хайделберг по време на първия си меден месец.
Тя видя, че провалът на издирването му го е заварил неподготвен, че може би си е представял далеч по-вълнуваща история на живота си.
— Сигурно не си очаквал това — промълви тя.
— Не, не съм.
— Ще ми се да можех да ти кажа повече. — Тя се пресегна през масата и сложи ръка върху неговата — както винаги носеше красивия колумбийски смарагдов пръстен с цвета на очите й. — Ако знаех какво ще ме питаш, щях да ти наговоря един куп красиви лъжи, момчето ми, за да те направя щастлив.
12
След около час Бърн си тръгна с такси, за да накара Джина да повярва, че отива на летището, откъдето ще вземе самолета обратно за Остин. Тя щеше да настоява да остане у тях, ако знаеше, че ще нощува в Хюстън, а той искаше да бъде сам. Мина през аптеката, откъдето си купи четка за зъби, паста, пластмасова самобръсначка и крем за бръснене. После се настани в хотела над западното околовръстно шосе.
В ослепителната мараня на летния следобед той застана до прозореца, откъдето виждаше автомобилите, пътуващи на север и юг, за да обмисли положението. Очевидно се бе забъркал в нещо доста странно. Без съмнение резултатите от ДНК тестовете щяха да потвърдят, че черепът наистина е на негов брат близнак. В това нямаше логика — и той го знаеше, — но нещо му подсказваше, че е неизбежно.
Бека Хейбър бе казала, че съпругът й е бил сирак. Изоставено дете. Неизвестни родители. Бърн току-що бе открил, че неговият произход е абсолютно същият. Не беше за вярване, че това може да е съвпадение.
Ами самата Бека Хейбър? Кое от живата й бе лъжа и кое истина? Неприятно му беше да мисли, че цялата история е нагласена от някого — ако не от Бека, то от някой друг. Но ако някой искаше той да узнае, че е имал брат близнак, вече мъртъв, защо по този начин? Защо просто не бе дошъл да му го каже?
От думите на Джина излизаше, че Бърн с бил разделен от брат си още при раждането, тъй като в болничните документи не се споменаваше друго дете. Или пък в болницата са оставили две деца, но някой — може би от службата за защита на децата — е решил да ги раздели и е подправил документите? Може би са сметнали, че ще е по-лесно момчетата да бъдат осиновени поотделно, а не заедно. Дали така е станало? Звучеше неправдоподобно, но възможно.
А може и биологичната им майка да ги е разделила при раждането. Причини за това колкото щеш.
Бърн взе химикалка и лист от бюрото в стаята и нахвърли всички въпроси, после се загледа в тях, сякаш очакваше загадката да се изясни от само себе си.