Дали някой не искаше той да разследва смъртта на брат си? Дали е бил убит? Кой би могъл да знае за близнаците? Някой в болницата. Някой от службата за защита на деца. Биологичната му майка. Или баща му. И пак: защо, който и да стоеше зад всичко това, просто не бе дошъл при него, за да разкрие истината и да поиска помощ? Избраният начин изглеждаше ненужно заобиколен и сложен.
А можеше и никой от тези въпроси да няма дори далечна връзка със случилото се. Може би бе попаднал в някаква нелепа ситуация, също толкова странна и невероятна за него, колкото афазията на Алис за Бека Хейбър, когато се бе опитал да й я обясни. Представи си как се е чувствала тя.
Стана от бюрото и излезе в коридора, за да си вземе лед. Извади от барчето миниатюрна бутилка джин и малко тоник и си приготви питие. Нямаше лимон. Жалко. Отново се загледа през прозореца. Шосето бе претоварено — наближаваше часът на обичайното следобедно задръстване.
Той вдигна телефона, обади се в дома си и прослуша гласовата си поща. Няколко съобщения, но не и от Бека Хейбър. Ала едно от тях привлече вниманието му. Мъжки глас. „Важно е да ми се обадите“. И продиктуван номер. Без име. Кодът на Хюстън.
На Бърн му дойде до гуша от очевидните съвпадения. Изпи още един джин, взе слушалката и набра номера.
— Моля.
— С кого говоря? — попита Бърн.
След кратка пауза мъжът каза:
— Здравейте, Пол. Странно, че сте в Хюстън.
— С кого говоря? — повтори Бърн.
— Висенте Мондрагон — отвърна мъжът — Познавах брат ви.
Странен момент. Макар Бърн да бе убеден, че реконструираният от него череп в Остин наистина е на негов брат, когато го чу изречено толкова небрежно от един непознат, се обърка.
— Съжалявам — каза Мондрагон. — Сигурно сте ужасно объркан от случилото се. Готов съм да ви обясня, ако искате. Можем ли да се срещнем довечера?
Вълна от емоции заля Бърн, някои от които не бе в състояние да обясни. От една страна, изгаряше от нетърпение да поговори с този човек, но от друга, беше бесен, задето така си играят с него, и без да се замисли, моментално стовари вината за всичко върху Мондрагон. Освен това гласът, любезен и изискан, кой знае защо, го ядоса. Но в него имаше и нещо друго — някакво говорно усилие. А и тонът му бе заповеднически.
— Къде? Кога?
— Ще пратя кола да ви вземе в осем и трийсет.
— Просто ми дайте адрес. Ще дойда там.
— Съжалявам, но се налага да постъпите както ви казвам — отвърна Мондрагон.
13
Вашингтон
Вече бе тъмно, когато Гордън спря на паркинга пред евтиния мотел край магистрала „Джеферсън Дейвис“ близо до летище „Рейгън Интернешънъл“. Заключи колата и влезе вътре, където завари Кевърн в душния сумрак на коктейлбара. Беше се настанил в относително тихо ъгълче, въпреки че ужасната електронна музика проникваше навсякъде. Гордън побърза да си поръча уиски и сода, а Кевърн почука по масата, за да му донесат още едно от онова, което пиеше. Гордън искаше час по-скоро да приключи с него.
— Кога е полетът ти? — попита той.
Кевърн погледна дебелата си китка.
— След няколко часа.
Беше облечен в бяла риза с къс ръкав, разкриваща косматите му мускулести ръце, положени върху масата.
— Добре — каза Гордън. — Имаш разрешение за старт. Операцията с Бърн е одобрена. Но ти казвам, че доста се поизпотиха, докато постигнат съгласие. Имаше спорове, и то доста разгорещени. Голяма мъка беше.
Кевърн кимна.
Гордън се взря в него в странната синкава светлина, изпълваща бара. Беше ужасно задушно. Господи.
— И… как се оправи с кашата на Мондрагон в Тепито? — попита Кевърн.
Гордън не трепна.
— Никак.
Кевърн беше непроницаем като сфинкс, но Гордън знаеше, че разбира смисъла на две от решенията му. Първо, беше осигурил на Кевърн необходимото време. Официалната версия бе, че ударът в Тепито е свързан с дрога, и тя щеше да си остане такава. Ако екипът на „Проливен дъжд“ бе научил истината, щяха да прекратят операцията. Второ, единственият начин Гордън да получи разрешение за операцията „Бърн“ бе да не казва на групата, че Кевърн вече я е започнал преди малко повече от месец.
Гордън бе прикрил Кевърн на два пъти и два пъти бе излъгал групата. Кевърн му беше длъжник. Но всяка монета има и обратна страна.