— Кажи сега как всъщност стоят нещата — каза Кевърн.
Гордън започна без предисловие.
— Ако истината за клането в Тепито или за това, че си започнал операцията „Бърн“, някога излезе наяве, ще отричам, че съм знаел нещо. Ще се закълна в съда. Ще се закълна пред специалната комисия по разузнаването. Ще подпиша всички необходими документи. Ти сам прекрачи в празното пространство, Лекс, и каквото и да ти се случи впоследствие, ще трябва да се оправяш сам.
— Благодаря ти, Горди — каза Кевърн. Иронията в гласа му не остана незабелязана за Гордън. — Ето това му е хубавото да си тук, във Вашингтон, нали?
Гордън чакаше обяснението, което знаеше, че Кевърн е приготвил за него.
— Значи смяташ, че моят малък план може и да проработи все пак? Мръсна работа, така си мислиш, нали? Долнопробна, но пък знае ли човек, може и да даде резултат. Ако това стане… Е, тогава всички тук ще кажат: „Дявол да го вземе, стария Горди още си го бива! Ако ти трябва човек за поверителни операции, обади се на Горди. Абе я да вземем да го повишим!“. От друга страна, ако работата се прецака, никой не може да те обвини. Твоят човек е убит, за бога. И ти си измислил начин да се опиташ да спасиш операцията. Какво героично усилие, по дяволите! Ще получиш потупване по рамото.
Кевърн не се усмихваше. Гордън нямаше намерение да му отговори. Отдавна бе научил, че мълчанието може да се тълкува по различни начини. Отпи глътка от уискито си.
Кевърн, все със същия сериозен вид, отпи от своето питие.
Гордън усети миризмата на уиски в дъното на ноздрите си.
— Все пак съм длъжен да те предупредя — каза Гордън. — Трябва да озаптиш Мондрагон. Групата напоследък е доста сговорчива по отношение на изпълнителите, с които работим, но ми се струва, че Мондрагон малко злоупотребява с търпението им.
Кевърн изсумтя шумно, сякаш бе подложен на натиск.
— Пука ми за тяхното търпение — каза той.
— Виж какво. — Гордън понижи глас и се наведе напред. — Тези хора са от Националния съвет за сигурност, за бога. Ако направиш някоя глупост, ще се ядосат и ще те окачат на въжето да съхнеш така, че топките ти ще се сбръчкат като във фризер.
Дебелият врат на Кевърн като че се изду още повече в усилието му да сдържи гнева си.
— Кобалт шейсет — изсумтя той. — Цезий сто трийсет и седем. Плутоний. И това са само дреболиите. Съмнявам се Байда да си е направил труда да организира нещо сложно. С тия работи сме се сблъсквали… по дяволите! — Той поклати глава. — Дори не помня колко пъти. Разузнаването има информация за нещо по-мащабно. Смятаме, че го подготвя от почти две години. Което говори за сериозна организация, за нещо сложно. А сложното означава голямо. Пикая на всичките от Националния съвет за сигурност, ако ще ми пречат да вкарам Пол Бърн при Гази Байда, защото алтернативата не е нищо друго, освен провал. И ако Мондрагон може да ми помогне, не ми пука какви ще ги върши, още по-малко ми пука за търпението на дебелите задници от Вашингтон.
Това бе точно от ония ситуации, които влудяваха Гордън. Информацията за Гази Байда бе мрачна и плашеща, като слуховете за звяр, който се промъква към теб през нощта. Ако не реагираш на слуха, а той се окаже верен, тогава с теб е свършено и ще загинат толкова много хора, че историците ще трябва да пренапишат историята на столетието.
Но ако реагираш, то ще е с пълното съзнание, че единственият начин да спреш приближаващия звяр с да изпратиш свои собствен звяр, който да го пресрещне в нощта. Твоят звяр трябва да е хранен, отглеждан, глезен и ухажван като приятел, когото уважаваш. Трябва да го уговаряш и подстрекаваш. Трябва да се приближиш достатъчно до него, за да усетиш топлината и да доловиш дъха му. Трябва да вършиш всичко това, знаейки отлично, че той с нищо не се отличава и не е по-добър от звяра, срещу когото го пращаш. С изключение на това, че твоят звяр не иска да те изяде, за разлика от другия.
— Слушай — каза Гордън. — Опитвам се просто да ти кажа, че теб те ценят, Лекс. Но репутацията може да натежи. Когато станеш прекалено тежък за ония момчета и когато решат, че вече не си струва усилието да те носят, просто ще те пуснат на земята. — Той млъкна, — не позволявай на Мондрагон да отиде твърде далеч. Има си граници.
— Не и за Гази Байда — отвърна с равен глас Кевърн.
Гордън не каза нищо повече. Бяха се въртели в този кръг безброй пъти. Всеки защитаваше своето мнение и изтъкваше колкото се може повече аргументи в своя полза. Ставаше напрегнато. Някои хора биха то нарекли баланс, при който никоя от страните не дава нищо на другата, но и двете взаимно се стараят да не изпаднат в крайност. Беше изтощителна, непримирима, безкрайна битка.