— Работим по въпроса — отвърна Кевърн.
14
Тъмните стъкла на огромния мерцедес не позволяваха на Бърн да види накъде се движат. Шофьорът — уверен, любезен и очевидно изпълняваш ролята и на бодигард му обясни, че сигурността го налага, и дори се извини, сякаш това бе проява на нелюбезност спрямо Бърн.
Доколкото Бърн можеше да се ориентира, движеха се приблизително по посока на луксозния квартал Ривър Оукс в западен Хюстън. След десет-петнайсет минути спряха пред някаква порта, после се спуснаха вероятно в подземен гараж. Слязоха на няколко нива, след това взеха асансьор и се качиха на трийсет и четвъртия етаж, където вратите на асансьора се отвориха пред самостоятелно фоайе. Мондрагон наемаше целия етаж навсякъде, където отсядаше.
Осветлението бе приглушено, мебелировката — модерна и елегантна, в преобладаващи сиво-кафяви и шоколадови тонове. Млада мексиканка, облечена в семпла черна вечерна рокля, изящна като всичко тук, въведе Бърн във всекидневната, разположена в ъгъла на сградата. Светлините на Хюстън се разляха в мрака пред него.
Жената му предложи питие, но Бърн отказа. Каза му, че мистър Мондрагон ще дойде всеки момент, и излезе.
Отначало вниманието на Бърн бе привлечено от зашеметяващата гледка към разпрострелия се като в нощна изложба град с примигващи в бяло, морскосиньо, светлосиньо и зелено светлини. Но почти веднага забеляза нещо още по-смайващо. В сумрачното помещение бяха разпръснати около дузина кубове от прозрачна пластмаса, монтирани върху блестящи черни поставки на височината на гърдите. Кубовете светеха малко по-ярко от всичко останало в стаята и създаваха впечатлението, че висят във въздуха. Във всеки от тях имаше по едно човешко лице.
По-скоро очарован, отколкото уплашен, Бърн се приближи до първото от тях и се наведе да го разгледа. Лицето, което бе на китаец на възраст около двайсет и пет години, стоеше върху друга поставка вътре в куба. Бе изпипано прецизно до последния детайл, включително ушите, но задната страна на главата бе заменена с гладка и черна, леко вдлъбната повърхност, върху която то бе закрепено. Приличаше на театралните маски на Комедията и Трагедията.
Всички детайли бяха безупречно изпипани, до степен на изключителна правдивост; дотогава Бърн не бе виждал сътворено от човешка ръка лице, което толкова да прилича на живо. Различаваха се дори порите на кожата и влагата в розовата тъкан в ъгълчетата на очите. Това бе изумително. Бърн се смути. Правдоподобността бе… шокираща. Как, по дяволите, художникът е успял да я постигне?
Приближи се към друго лице. Млада индианка от племето маи, предположи той. Удивително творение. Меките тонове и структура на тъканта, преливащи от една част на лицето към друга — от бузите към устните и клепачите — бяха невероятни.
Пристъпи към трето, на руса жена, вероятно германка. Същите плавни преливания в нюансите на лицевата тъкан, далеч превъзхождащи всички скулптури, които бе виждал.
— Великолепно творение, нали? — произнесе някакъв глас зад него.
Бърн се обърна и видя висок слаб мъж, застанал сред паяжината от сенки на около пет метра от него. Лицето му не се виждаше, но Бърн разпозна любезния, сякаш излизащ с усилие глас. Мондрагон бе облечен в тъмен елегантен костюм. Беше с бяла риза, която светеше в топлия здрач. Копринената му вратовръзка бе с цвят на тъмен аметист.
— Да — отговори Бърн. Който ги е създал, притежава изключителен талант.
— Наистина — съгласи се Мондрагон и млъкна. После направи крачка към Бърн и добави: — Мистър Бърн, трябваше да ви подготвя. Като изляза на светло, ще видите, че за разлика от тези нещастници — той посочи витрините с изящен жест, — които имат лица, но не и тела — той направи още една крачка, която то изведе от сенките, — аз страдам точно от обратното… имам тяло, но нямам лице.
Мондрагон пристъпи в кръга светлина помежду им и Бърн едва не залитна от смайване. Почти целият епидермис, както и по-голямата част от мускулната и хрущялната тъкан липсваха от лицето на Мондрагон и то представляваше просто една влажна и лъщяща плоскост. Очите му сякаш бяха изскочили от орбитите — илюзия, дължаща се на липсата на клепачи и на плътта около тях. Носът също липсваше, а триъгълният отвор бе покрит с прозрачна ципа, през която се виждаше назалната кост. Бузи нямаше; липсваше и доста от околочелюстната тъкан. Устни имаше, но поради отсъствието на челюстния хрущял ъгловатите линии на челюстната кост бяха като на череп.