На втория етаж свърнаха по коридора и стигнаха до друга врата, пред която също стоеше пазач. Влязоха, прекъсвайки съсредоточения разговор на трима мъже, насядали около малка дървена маса. Нито един от тях не беше кореец или американец. Нито пък мексиканец.
— Джуд — обяви мъжът, който седеше с гръб към вратата, след като се обърна да види тексасеца. Казваше се Ахмад. Когато се изправи, за да си стиснат ръце, по лицето му нямаше и следа от усмивка, а очите му се впериха в новодошлия с болезнена сериозност. Нещо не беше наред.
— Халил — поздрави тексасецът, кимвайки към мъж на неговата възраст, който седеше срещу Ахмад.
Халил не се бе бръснал от няколко дни и изглеждаше недоспал. Беше намръщен и не протегна ръка.
Третият на масата бе непознат. Седеше срещу празен четвърти стол. Тексасецът го погледна самонадеяно, показвайки, че очаква да чуе име. Това бе игра и беше важно как я играеш.
Онзи дори не го погледна и очевидно нямаше намерение да се представя. Бе с хлътнали бузи, с мургав нездрав цвят на кожата, плешив, със слаби тесни рамене, поради което главата му изглеждаше несъразмерно голяма за тялото. В дълбоката гънка в дясното ъгълче на устата му имаше тъмна бенка с големината на стафида. Без да вдига очи, той се наведе напред и отпи глътка чай от чашата пред себе си, като я държеше за ръба, не за дръжката.
— Моля — каза Ахмад и посочи четвъртия стол. — Заповядай при нас.
Тексасецът седна. Двамата корейци останаха в стаята, макар и да не ги виждаше — бяха зад гърба му. Тримата на масата пиеха познатия силен и сладък чай, но никой не му предложи чаша. Тревожен знак, от който отново го изби пот.
Настъпи мълчание. Халил също извърна очи, но Ахмад продължаваше да го гледа със сериозно изражение.
— Лоши новини. Джуд — обади се той с неподправена печал в гласа.
Двамата се харесваха и всъщност се бяха сближили по един доста неестествен начин. Приятелство по неволя — още едно умение, което тексасецът бе усвоил до съвършенство, изкористявайки прекрасното човешко постижение в служба на уж по-висша кауза.
Халил вдигна очи и двамата с Ахмад мълчаливо се втренчиха в него. Третият мъж продължаваше да гледа надолу.
— Всичко свърши, приятелю — каза Ахмад. — Ние знаем.
Не беше го предвидил. Бе очаквал друго. Винаги бе имал опасения. Но това… Не бе го очаквал.
Някак си събра сили да не изпадне в паника и да хукне към вратата. Намръщи се и ги изгледа с безмълвно недоумение. Но преди да успее да се овладее, преглътна. По дяволите. Това бе равносилно на признание. Усети, че нещо докосва крака му, и наведе очи. Кучето го бе последвало по стълбите и сега седеше и го гледаше. Чакаше, както и останалите в стаята.
Извърнат настрани, непознатият мъж се изкашля и прочисти гърлото си, после побутна с език изпълнилата устата му храчка.
Мамка му. Сърцето на тексасеца спря да бие. Просто застина в гърдите му. Светлината в стаята намаля… Не, само не това. Не искаше да припада.
— За какво говорите? — успя да произнесе той, но бодряшката непринуденост в гласа му прозвуча неубедително.
Непознатият рязко вдигна глава, скочи на крака и се изплю с такава сила, че тялото му се залюля. Храчката прелетя през масата и се лепна в ъгълчето на устата на тексасеца.
Преди да успее да реагира, някой сграбчи ръцете му изотзад и ги изви, при което счупи единия му лакът. Тексасецът изкрещя, без да съзнава, че някой увива китките му с тиксо, а друг връзва глезените му за предните крака на стола. Трети стискаше главата му с ръце, облечени с гумени ръкавици.
Плешивият мъж удари с длани по масата, при което чашите с чая се разбиха на парчета. После се наведе напред и с изкривено от ярост лице, без да отдръпва ръце от лепкавата течност, която се стичаше от ръбовете на масата, изкрещя:
— Jasus! Jasus!
Тексасецът чу как зад него се отваря и затваря врата, после приближаващи стъпки. Някой остави нещо на пода. Глухо тупване. Пред него застана мъж, който държеше два електрически кабела с оголени краища. Беше облечен в горнище и долнище от различни анцузи. Ципът на горнището бе разкопчан и разкриваше косматия му корем.
Когато кабелите докоснаха врата му от двете страни, сякаш бомба избухна в гърлото му. Помисли, че главата му се е откъснала от тялото. Но това бе само илюзия. Не и усещането, че се е напикал.