— Пластинация — произнесе Мондрагон. — Пластинация.
— Гюнтер фон Хагенс? — попита Бърн.
— Точно така. — Мондрагон остана доволен, че Бърн знае името. Той е човекът, изобретил процеса, състоящ се от заместване на водата и мазнините с различни полимери, които запазват тъканта в постоянно състояние на почти пълна реалност. Процесът е доста сложен. Тези тук не са правени от Фон Хагенс, а от човек с по-артистична нагласа, запознат със законите на естетиката. Тя успя да усъвършенства по-грубите медицински образци, които обикновено се свързват с работата на Фон Хагенс.
Макар Бърн да бе свикнал с вида на трупове почти колкото и един патолог или собственик на погребално бюро, идеята тези лица да бъдат показвани по такъв начин му се стори отблъскваща. Всъщност може би тъкмо това бе и целта на колекцията — по-скоро да плаши, отколкото да предизвиква естетическо възхищение.
— Учудващо е колко лековерно приемаме лицата си за даденост — каза Мондрагон и замълча, което бе сигнал за смяна на темата. — Не знам кой ви е въвлякъл в това — продължи той. — Не знам кой е наредил да ви изпратят черепа на брат ви.
— Тогава откъде разбрахте?
— Брат ви бе централна фигура в сложна разузнавателна операция. При хората, които по един или друг начин са свързани с подобни акции, всички знаят всичко. И никой — достатъчно. Това не е противоречие. За съжаление такава е действителността в света на разузнаването в наши дни. По тази причина знам какво се е случило с вас, но не и кой стои в дъното. Нито пък защо.
— Разузнавателна операция? Какво означава това?
— Джуд беше оперативен агент на ЦРУ. Със специални задачи.
Бърн се изненада от това разкритие. Но прояви скептицизъм.
— Вие как научихте всичко това?
— Работя за разузнаването на САЩ… по няколко направления.
Бърн не знаеше какво да каже. Защо бе тук? Какво ставаше? Понечи да заговори, но Мондрагон го изпревари.
— Кажете ми — попита той. — Какво възнамерявате да предприемете по въпроса?
— Какво смятам да предприема ли?
— Да. Преди да ви се обадя, къде щяхте да отидете с резултатите от ДНК тестовете, които ще бъдат готови утре и ще потвърдят предположенията ви?
— Не знам — отговори Бърн съвсем откровено.
— В такъв случай имам предложение. Позволете ми да ви помогна да откриете кой го е направил.
— Защо?
Мондрагон се поколеба.
— Защото имам някои подозрения и ако се окажа прав, ще си имам работа с този човек.
Това прозвуча зловещо и Бърн изпита смущаващото чувство, че е трябвало да отклони поканата за тази среща.
— Все ми е едно кой го е направил.
— Трудно ми е да го повярвам — каза Мондрагон с леко неодобрение в гласа.
Той наблюдаваше Бърн. Видът на толкова голяма част от очните ябълки бе най-малкото смущаващ. Без клепачи Мондрагон не можеше да мига и Бърн си даде сметка, че спреят осигуряваше влага и за очите му.
— Брат ви работеше в агенция, която не съществуваше преди година.
Мондрагон взе високата коктейлна чаша и я поднесе към устните си. Докато отпиваше, очите му се извъртяха надолу. После рязко върна чашата на поставката, а очите отново се насочиха към Бърн.
— Изпълняваше задачи в Южна Америка, но при последната реорганизация някои хора с по-специални качества бяха прехвърлени в нови… операции. Чували ли сте за района на тройната граница в Южна Америка?
— Да, чувал съм.
— Това е мястото, където се събират границите на Аржентина. Бразилия и Парагвай. Джунгла. Всичко там е диво — животните, растителността, хората. В района са възникнали два града, по един на всеки от бреговете на река Парана: Сиудад дел Есте в Парагвай и Фос до Игуасу в Бразилия. Сиудад дел Есте съществува от трийсет години и винаги е бил убежище на контрабандисти, убийци и всякакви типове, търсещи прикритие в обществото на аутсайдери. Районът е предпочитано убежище на международни терористи и престъпници. Днес търговията по тия места процъфтява: там живеят повече от двеста хиляди души, има търговски центрове, жилищни блокове. Всичко. И всичко е незаконно. Хаосът се е възцарил там и процъфтява.
Мондрагон млъкна и напръска лицето си. Капчиците отново проблеснаха за миг в смътната светлина и изчезнаха.