— Мистър Бърн — обади се строго Мондрагон и прекъсна мислите на Бърн. — Пол — продължи той, търсейки по-голяма близост в отношенията им. После млъкна, за да напръска лицето и очите си. Когато облачето искряща мъгла се появи в косо падащата светлина, Бърн почувства промяна в енергийното поле на стаята. — Както вече сам виждаш — продължи Мондрагон, — ти си в уникално положение. Особено от гледна точка на брат ти и ролята му в събитията в Мексико. И още по-точно — по отношение на работата, която остана недовършена поради убийството му.
Мондрагон млъкна и бавно сключи ръце в скута си — внимателен встъпителен жест.
— Не знаем дали Гази Байда е присъствал, или не, но сме сигурни, че той с отговорен за смъртта на Джуд.
Мондрагон вдигна ръка. Мъглата прелетя през светлината.
— Ще ти кажа нещо, Пол — една истина за преследването на хора. Войната има хиляди лица. Зад публичното й лице, зад красивата риторика на политиците, което провокират обществото да изпрати армия и флот в преследване на други хора, се крие истината, че човек като Гази Байда може да бъде притиснат в ъгъла само ако някой друг е обладан от неистовото желание да го види притиснат в ъгъла. Всичко се свежда до мъчителните, неимоверни усилия на един човек срещу друг човек. Винаги е било и ще бъде лично.
Той млъкна и когато заговори отново, от гласа му, долитащ откъм сянката и безликата глава, лъхна сила и твърдост.
— Сигурен съм, че разбираш накъде бия — каза той. — Имаме нужда от помощ, която само ти можеш да ни дадеш. Трябва ни лицето ти, за да открием Гази Байда. От теб се иска само да сътрудничиш на нашите хора, които ще те насочват. Никой няма да иска от теб да бъдеш войник или убиец. Нито да вършиш героични и безстрашни подвизи. Просто ни дай назаем лицето и тялото на Джуд. Помогни ни да довършим започнатото.
Бърн не вярваше на ушите си. Слисването вероятно бе изписано на лицето му. Мондрагон продължи:
Трябва да убедим Байда, че Джуд е жив. Джуд трябва да бъде видян. Той и Байда бяха установили определени отношения. Джуд бе постигнал изумителен успех, убеждавайки Байда да се разкрие пред него. Но което е по-важно — бе спечелил доверието му, на определено ниво, разбира се, не безрезервно, не изцяло, но достатъчно, за да работят заедно. Трябва да запазим тази връзка.
— Това е невъзможно каза Бърн. Заблудата… няма да издържи и десет минути.
— Ще се получи.
— Не е възможно.
— Защо?
— Но как би могло да стане, за бога?
— Отговорите са няколко. Първо: самата му неправдоподобност. Кой би повярвал, че мъж, който има външността на Джуд — говори като Джуд, държи се като Джуд, има същия талант на художник и, за бога, има същата ДНК като него, — не е Джуд? Абсурдността на всичко това ни осигурява огромно преимущество.
— На пръв поглед?
— Да. Това е вторият отговор: ти няма да си в положение, в което да играеш ролята на Джуд, в смисъл, да живееш като него, да общуваш с околните като него. Не, ние просто искаме да го представляваш физически. Трябва да те мислят за него, и толкова. Няма да е необходимо да бъдеш Джуд дълго време.
— Каква точно е целта?
— Засега просто да се възстанови контактът с Байда. Помогни ни да спечелим време.
— Прав си за едно нещо — каза Бърн, чувствайки по-силно раздразнение, отколкото показваше. Идеята е абсурдна.
— Не — настоя Мондрагон. — Не е.
Но Бърн не искаше да има нищо общо с това. Защо не му бяха пратили служител на ЦРУ с официална молба? Защо трябваше да научава кой е Мондрагон по толкова обиколен начин? Беше му все едно за кого работи той, но знаеше, че колкото повече човек се отдалечава от съществуващите официални правила за извършването на каквото и да било, толкова повече се приближава към дейности, които никога не виждат дневна светлина. Той не искаше да има нищо общо с мрака.
Погледна елегантно облечения Мондрагон, обезглавен от сянката, и съзря въплъщението на заплахата. Това бе обратната страна на огледалото, където вместо сцената със самовлюбената кралица виждаше зловещото олицетворение на дявола.
— Трябва да има и по-добър начин — каза Бърн.
— Не. Най-добрият начин е този. Това е невероятна възможност. Джуд има брат близнак. А ЦРУ благоразумно са запазили този факт в тайна от мига, в който са го открили. Дори от самия Джуд.
Бърн се хвана за последните думи.