Най-накрая Мондрагон проговори.
— Но както се казва, не бива да се стига дотам. Тези снимки не трябва да попадат пред очите на друг човек. Това, което искам от теб, не е невъзможно в края на краищата. Помисли си. Ако снимките излязат на бял свят, какво ли не би дал да имаш възможността отново да направиш този избор. Да се представяш за брат си би ти изглеждало като божия благодат, а цената, която трябва да платиш, за да се спасиш — нищожно малка.
17
Бърн седеше на края на леглото си по бельо и гледаше през прозореца на тъмната хотелска стая. Беше 2:40 сутринта и движението по западното шосе бе съвсем рехаво. Нощното небе бе покрито с пелена от влага и крайпътните светлини, редящи се на изток към центъра на града, чезнеха в мъгливата далечина. Не можеше да заспи.
Мислите му отново и отново се връщаха към вариантите на трите основни проблема: страха му от публикуването на снимките (самата мисъл за бурята от емоции, която това би причинило в семейство Ло, бе непоносима), гнева и отвращението му от факта, че го изнудват без право на избор, и неспособността му да си представи или да се подготви за онова, което щеше да му се наложи да върши за Мондрагон.
Не беше съвсем неосведомен. Беше чувал и чел за хората, които американското разузнаване използваше все по-активно в цял свят. Не знаеше нищо за статута им, но му беше пределно ясно, че си има причини да бъдат вербувани. Някак успяваха да намерят вратички в закона, за да извършват дейности за ЦРУ, от които Управлението се дистанцираше.
Не се съмняваше, че отказът му ще предизвика анонимно изпращане на снимките, където трябва, и тогава ще се наложи да се сбогува с досегашния си живот. На практика нямаше избор.
Беше му мъчно за Алис. Само при мисълта, че снимките съществуват и че някой може да ги гледа колкото си иска, му причиняваше болка. Би потънала в земята от срам. Да не говорим за Дана и Фил. Проклетият Мондрагон!
А това, че някой е бил в дома му и е монтирал камера в спалнята на долния етаж, без той изобщо да подозира, бе отвратително и страшно.
Преди обед на другия ден Бърн взе от частната лаборатория разпечатката на веригата на собствената си ДНК. Оттам отиде до генетичната лаборатория в Тексаския медицински център. След снощните събития, резултатите от ДНК тестовете бяха придобили още по-голямо значение за него.
Той седна в тясно стерилно помещение с жужащи луминесцентни лампи, докато специалистът по молекулярна генетика с бледо лице и кръгли очила от розова пластмаса разглеждаше и сравняваше веригите на двете ДНК. Бърн забеляза, че процепът на джоба на безупречно бялата му престилка все още е залепнал от колосването.
— Еднояйчни близнаци. Да — каза докторът и вдигна очи. — Няма съмнение.
Обратният полет до Остин прекара във вцепенение и изобщо не усети как измина с колата двайсетината километра от летището до дома си край езерото.
Щом стигна до къщата, паркира колата в гаража, качи се в кухнята и прослуша съобщенията си. Взе фенерче от чекмеджето под телефона и слезе по стълбите в спалнята за гости с терасата. Застана по средата на стаята и погледна към стената срещу френските прозорци. Гаражът бе от другата й страна. Най-вероятното място. Близо до тавана.
Той придърпа стол и се качи на него. Започна от левия ъгъл, близо до тавана, като доближи фенерчето и внимателно прегледа всеки сантиметър. И го намери. Малко гладко петънце с размерите на нокът. Цветът бе като този на стената, но повърхността му бе прекалено гладка. Да възпроизведеш структурата на мазилка на отделно място не е лесно.
Измери с педи разстоянието до преградната стена, после се качи на горния етаж и оттам слезе в гаража. Стъпи върху плота до стената на спалнята и измери разстоянието от предната страна на гаража. Ето я. Мръсниците дори не си бяха направили труда да запушат дупката. Дупка с диаметър колкото палеца му и до нея — рафт с кутии боя, избутани настрани, за да не им пречат.
Погледна от вратата на гаража към скалата и езерото отвъд. Не им е било никак трудно. Дори много лесно. Мамка му.
Върна се в кухнята, отвори си бутилка бира и си направи сандвич с шунка. Излезе на терасата и седна на масичката под сенника, за да се нахрани. Гледаше проблясващото в лятната светлина езеро и си мислеше за онова, което му предстоеше.
След като свърши, сложи чинните в миялната машина и отиде в ателието. Щом пристъпи вътре и усети познатите миризми, очите му се спряха върху частично разглобения череп на брат му.