Из стаята бяха разхвърляни художествени списания. Имаше и няколко малки пластики. Бюст. Бърн се приближи. Бронз. С подписа на Джуд. Женска глава. Като се наведе, за да проучи творбата отблизо, се изненада от възхищението и дори завистта, които изпита. Джуд е бил много добър, наистина, и Бърн се усъмни, че би могъл да постигне същата реалистичност, която се излъчваше от този бюст. Господи.
После се изправи и се огледа. На всички стени имаше картини. Стаята бе разделена с дървени прегради, остъклени отгоре. От едната страна имаше стълбище, извиващо надясно. Къс и широк коридор водеше край трапезарията и банята в просторна кухня, която гледаше към вътрешен двор.
Бърн се върна в предната стая и се качи по стълбите, като преди това угаси лампите. Стълбището извеждаше до просторно ателие на третия етаж, отрупано с принадлежностите на художническия занаят. Миришеше на дърво, смоли и маслени бои. Редицата прозорци откриваше гледка към върховете на дърветата в парк „Мексико“.
В другия край на ателието беше спалнята — дълга, с прозорци към улицата, със същия изглед към парка като от ателието. В дъното имаше врата към тераса на покрива. Спалнята на Джуд. Дрехите му в гардероба. Бърн провери размерите на костюмите и ризите. Същите като неговите. Стилът и цветовете точно съвпадаха с неговия вкус. Подобни можеха да се намерят и в неговия собствен дрешник.
Отиде в банята и застана пред мивката. Самобръсначката на Джуд стърчеше от зелена стъклена купа върху мраморния плот. Имаше висока златисто-черна цилиндрична кутия с талк. Шишенце с одеколон. Бърн го взе и поднесе към носа си. Най-тъжният аромат, който можеше да си представи.
Жилището изведнъж му стана някак близко и познато, сякаш се бе озовал в собствения си дом след смъртта си, копнеещ отново да бъде жив, неописуемо тъжен, че е оставил толкова много след себе си.
Внезапно му се стори, че чува отварянето на вратата на долния етаж. Той затаи дъх и се подпря на мивката, защото главата му леко се замая.
— Джуд? — прозвуча женски глас. — Ей! — извика тя. — Кога се прибра?
Чу затварянето на вратата и стъпките й по дървения под на стаите. После нагоре по стълбите.
19
Бърн замръзна на мястото си, гледайки се в огледалото, докато стъпките приближаваха и скоро стигнаха площадката пред ателието. Какво, по дяволите, да прави?
— Джуд? Защо не си си прибрал пощата?
Тя тръгна през ателието. Сигурно е видяла, че в банята свети, предположи той. Побърза да излезе оттам, мина през спалнята и се спря пред вратата на ателието.
— Хей! — извика тя с широка усмивка, като го видя да излиза от спалнята.
Приближи се до него и го целуна с неочаквана нежност, после го притисна силно към себе си и зарови лице във врата му.
Той я прегърна. Извивките на тялото й бяха нови и непознати за него. Беше напрегнат, очаквайки всеки момент тя да се отдръпне, разбрала, че не е Джуд. Но това не стана.
— Толкова време мина — прошепна жената, продължавайки да притиска лице към врата му.
Бърн усещаше мириса на косата и натиска на гърдите й. Разпозна лицето от бронзовата пластика и от две от рисунките на голи тела.
Тя се поколеба за миг, преди да се отдръпне и да го погледне озадачено, като продължаваше да го прегръща, с лице на сантиметри от неговото.
— Добре ли си?
Беше мексиканка, малко над трийсет. Дългата й до раменете черна коса беше гъста, небрежно разделена на път, обрамчваща забележително асиметричното лице. Очите й бяха големи и черни, а кожата около тях — леко потъмняла. Устните й бяха пълни и съразмерни, с ярко изразена съблазнителна вдлъбнатина между горната устна и носа. Ъгълчетата на устата й бяха съвсем леко подвити нагоре, без това да изглежда като усмивка.
Той забеляза всичко това в краткия миг, докато тя го прегръщаше с лице толкова близо до неговото, че първият му инстинкт бе да се наведе и да я целуне.
— Просто съм уморен отговори той, очаквайки отново да види в очите й уплаха при звука на гласа му. Но такава не се появи.