— Е, да пийнем по нещо — предложи тя и отдръпна ръцете си от тялото му със съжаление, сякаш не можеше да се насити да го докосва. — Разкажи ми къде беше и какво прави.
Гласът й бе в ниския регистър, но не дрезгав, просто плътен.
Тръгна през ателието. Имаше дълги бедра. Носеше дълга до коляното черна пола и бяла блуза.
— Бях при Клаудио цял следобед — каза тя уморено, докато отваряше шкафа край прозорците, откъдето извади зелена бутилка джин. До нея имаше малък хладилник, от който извади лед, пусна по няколко кубчета в чашите и затвори вратата му с крак.
— Как мина пътуването? — попита, наливайки по малко джин в чашите. После отвори книжна торба, която очевидно бе донесла със себе си, извади лимон и го наряза. Изстиска двата резена в чашите едновременно, по един във всяка ръка.
Обърна се и му подаде чашата, като отметна тъмната коса от лицето си. Погледнаха се.
— Какво има? — попита тя.
Струваше му се невъзможно, но се насили да пристъпи напред и да поеме чашата. Коя, по дяволите, беше тази жена? С Джуд ли бе живяла? Не беше се сетил да провери за женски дрехи в спалнята. Защо Мондрагон не бе споменал, че Джуд живее с жена?
Трябваше да каже нещо, за бога.
— Какво прави у Клаудио? — попита той. Беше толкова притеснен, че гласът му се бе променил. Опасяваше се, че ще започне да се поти.
Тя го погледна учудено.
— Как какво?
Мамка му.
Мълчание. Той отпи от джина. Какво, по дяволите, да прави? Къде се губеше човекът, който трябваше да е тук, за да предотврати подобни изненади, преди да са го инструктирали?
Тя го гледаше изпитателно.
— Обичайното — каза тя и също отпи, като го гледаше над ръба на чашата с тъмните си очи, изпълнени с подозрение и изострена предпазливост.
— Разкажи ми помоли той, приближи се към прозореца и се загледа навън, опитвайки се да прикрие смущението си.
Тя не отговори. Паркът бе тъмен, с изключение на бледата светлина от лампите, проникваща тук-там пред гъстите клони на дърветата. Бърн виждаше високите силуети на палмите на фона на градските светлини. Жената мълчеше. Той се обърна.
Бе оставила чашата си и бе започнала да измъква блузата от полата и да я разкопчава. Без да каже нито дума, тя тръгна към него.
Бърн стоеше като вцепенен.
Тя съблече блузата и без да поглежда, я закачи върху статива, докато минаваше край него. Сложи ръка върху голия си корем и започна да разкопчава полата. Малко преди да я смъкне надолу по бедрата си, Бърн я спря.
— Чакай малко — каза тихо той, но тя бе вече пред него, достатъчно близо, за да се наведе и целуне зърната на гърдите й.
Все пак се спря.
— Виж… — измърмори той. — Аз…
Но изражението на лицето й се промени още докато се гледаха. Ленивата прелъстителност се смени с досада и раздразнение. Очакването в очите й изстина.
Тя се обърна, върна се до статива и взе блузата, но не я облече веднага. Вдигна чашата си и отпи, придържайки блузата. Погледна го, после отпи още веднъж.
Бърн напразно се чудеше как да довърши изречението си.
— Не се справи никак добре — каза тя. Прелъстителната любовница си бе отишла и на нейно място стоеше една разгневена жена. — Когато се появи на вратата на спалнята, беше очевидно смутен, още от първия миг. Притесняваше се, когато ме прегръщаше. Мълчеше. Джуд винаги намираше какво да каже, независимо от всичките си недостатъци.
Бърн бе изумен.
Тя остави чашата си, прокара пръст и през гъстата си коса и въздъхна тежко. После облече блузата, но не я закопча.
— За твое сведение, казах им, че това е най-тъпата идея, която някога съм чувала. Опитах се да ги разубедя — продължи да говори тя.
Думите й го шибнаха като камшик. Изпита облекчение и в същото време се ядоса не на шега.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита той.
— Сузана Мехия. Задачата ми е да те подготвя. Да те направя… приемлив.
— Като ме караш да се чувствам глупаво?
— Така ще бъде от сега нататък. Дори след дългите часове на инструктажа. Всеки миг, докато си Джуд, ще се чувстваш точно както сега. Нямаш опит и все едно колко ще те обучават, ще продължаваш да се чувстваш като глупак. И неспокоен. Винаги ще се страхуваш, че следващата дума, която някой произнесе, ще те издаде.
Спогледаха се. Тя беше нервна. Очевидно възложената задача не й бе по вкуса. Отпи глътка джин, втренчила се в него. Изучаваше го. Бавно поклати глава.