— Боже мой — каза тя. — Ама вие наистина сте еднояйчни близнаци.
— Тъкмо това е причината да съм тук.
— Това е причината да се спрат на теб. Но защо си тук?
— Не е толкова сложно — отговори уклончиво той, мислейки си, че всъщност е толкова сложно, че не е сигурен дали може да го обясни. — Допреди четири дни мислех, че съм единствено дете. После една жена ми донесе череп. Два дни по-късно открих, че черепът е на мой брат близнак. Не знам, но предполагам, че това с още една причина да съм тук.
Сузана Мехия отпи от джина си и се загледа към парка. Известно време мълчаха. После тя замислено наведе очи към чашата си. Когато вдигна глава, цялото напрежение, под което се намираше, се бе изписало по лицето и в позата й.
— Четох досието ти — каза тя. — Ти си интелигентен човек и бас държа, че не си се набутал в това по собствено желание.
— Със сигурност не съм го направил доброволно — отвърна той. Колкото до интелигентността си, вече не беше много сигурен.
Тя събу обувките си и потърка едното си ходило в другото. Вероятно краката я боляха. Мушна пръстите на едната си ръка в гъстата коса над челото и остана така, замислена.
— Виж — каза най-накрая, — и двамата не искаме да вършим това. Аз, защото смятам, че рисковете са огромни. Ти — не знам, може би просто си мислиш, че няма да се справиш. Но каквото и да си мислим ние, те няма да се откажат, защото смятат, че е адски важно, и независимо от нашите аргументи задачата трябва да бъде изпълнена. И въпреки нашите резерви ние ще я изпълним.
Този път Сузана пресуши чашата си на три големи глътки, сякаш бе пълна с вода. После мълчаливо го погледна.
— Ясно ли е?
— Да. Ясно е.
— Ще бъда откровена с теб — продължи тя. — Няма време за игрички между нас. Още не го знаеш, но можеш да ми имаш доверие. Трябва да приемеш този факт колкото се може по-бързо. Ще ти спести доста неприятности. Можеш да ми имаш доверие. Искам да свърша тази работа, но без да рискувам живота ти. И което е още по-важно за мен — без да рискувам и собствения си живот.
Тя разклати кубчетата лед в чашата и попита:
— Какво знаеш?
Бърн й разказа каквото бе научил от Мондрагон.
— Мамка му! — изрече тя и погледна встрани. Мамка му! — повтори и млъкна, опитвайки се да се овладее, макар да личеше, че всъщност й идва да запокити чашата нанякъде. — Слушай — каза тя и се обърна към него. — В основни линии двамата с Джуд действахме сами. Всъщност до смъртта на Джуд повече от година не се бяхме срещали лице в лице с никой от хората, свързани с тази операция. Връзката бе постоянна, шифрована, и винаги с Лекс Кевърн. — Тя млъкна. — Знаеш ли кой е Лекс Кевърн?
— Не.
Тя кимна.
— Добре. Накратко: тази операция е замислена някъде в разредения въздух, който дишат ония от Националната сигурност и разузнаването във Вашингтон. Това е по-скоро безотчетна, отколкото секретна операция. При секретните операции целта и действията могат да бъдат известни, но държавата, отговорна за тези действия, остава неизвестна. При безотчетните операции остават неизвестни самите действия. Такава още не бяха осъществявали. Повикаха Ричард Гордън да я разработи. Гордън е стар служител на ЦРУ, бива го. Но е във Вашингтон. Той възложи ръководството на Лекс Кевърн. Кевърн също е стар служител на Управлението, но стои настрана. Върши мръсната работа. Намира изпълнители. Вербува агенти. Поема рискове. Гордън избра мен и Джуд за пряката работа. Познавахме се, но не бяхме работили заедно. По различно време и двамата бяхме работили с Гордън по други операции в Латинска Америка и той ни имаше доверие. Джуд бе преминал специално обучение. Познаваше Гази Байда като себе си. Завършили са един и същ университет: Тексаския.
Тя въздъхна тежко.
— Къде е израсъл? — попита Бърн. — Имам предвид Джуд.
Тя го погледна и той разбра, че се чуди как ще реагира на това, което му предстои да чуе.
— В Остин.
Господи боже мой. От всички места, които би могъл да избере да се установи, бе предпочел тъкмо родния град на Джуд. Но когато се е заселил там, Джуд вече го е бил напуснал завинаги.
— Родителите му още ли живеят там?
— Само майка му. Баща му — лекар по професия — почина преди няколко години.
Сузана прекоси ателието, спря до вратата на спалнята на Джуд и надзърна вътре с полуобърнато към Бърн тяло. От този ъгъл той не виждаше лицето й, но позата й говореше достатъчно красноречиво. Дори пуснатата върху полата блуза не можеше да скрие формите на жената от рисунките.