— Истината е — каза тя с гръб към него, — че Джуд бе по-симпатичен, когато се преструваше на някой друг, отколкото когато беше той самият. — Обърна се. — Когато беше Джуд Лърнър, беше много, много сложен. На Лърнър му трябваше доза сложност, за да може да действа — сложност, която мъкнеше със себе си като чувал е камъни. Но когато беше Джуд Телър — Телър беше оперативното му име, — толкова се вживяваше в човека, на когото се преструваше — а това беше трудна работа, в която влагаше цялата си енергия, — че всъщност ставаше безкрайно… мил. Джуд бе изкусен лъжец. Биваше го много.
Бърн слушаше внимателно. Говореше като жена, а не като агент от разузнаването. Но не си позволи да стигне прекалено далеч. Не наруши дисциплината. Накрая уморено поклати глава.
— Ела — каза тя. — Трябва да ти покажа нещо.
20
Той я последва в спалнята и оттам — в банята. Сузана запретна полата си и коленичи пред мивката.
— Ела тук, наведи се — каза тя.
Бърн се отпусна на колене. Тя се подпря на лакти и пропълзя под мивката. Показа му десетсантиметровия перваз до стената.
— Главичките на тези два винта. Натисни ги едновременно с едната ръка, а с другата повдигни тук.
Скрити панти изхвърлиха нагоре шейсетсантиметров сегмент от перваза, откривайки чекмедже с две дръжки. Сузана дръпна едната и навън се плъзна метална плоскост с два реда компактдискове, подредени така, че да се виждат предните ръбове на всичките дванайсет лиска. Тя издърпа два от тях, бутна чекмеджето и затвори скривалището.
— Винаги когато взимаш нещо оттук — каза тя, след като се измъкнаха изпод мивката, — затваряй чекмеджето. Иначе можеш да забравиш, че си го оставил отворено, или да те прекъснат и да нямаш време да изтичаш, за да го затвориш.
Върнаха се в спалнята, където Сузана извади лаптоп от чекмеджето на нощното шкафче и се настани на леглото с него. Отвори го и го включи.
— Използвай компютъра само в спалнята. Ако някой дойде, ще трябва да прекоси цялото ателие, така че ще имаш време да скриеш каквото трябва.
Тя набра паролата и докато чакаше потвърждение, продължи да обяснява.
— Дисковете представляват пълна библиотека с всичко, свързано с операцията. Едно от нещата, които ще прочетеш, е как Джуд се внедри в групата на Халил Салех. Джуд използва прикритието си на художник, който покрай другото се занимава и с контрабанда на ценни предмети от предколумбовата епоха. Така в крайна сметка стигна до Гази Байда. Уредиха му пътуване до Сиудад дел Есте в Парагвай, в района на тройната граница, за да се срещне с човек, който проявявал интерес към такива антики. Информацията ни бе, че това вероятно е агент на Байда. При първото пътуване Джуд бил оставен сам в някакъв бар на брега на река Парана, пълен с кресливи папагали. Не след дълго се появил човек с характерните черти на жител на Близкия изток и се представил като Мазен Сабела. Казал, че представлява човека, с когото Джуд трябва да се срещне, но преди срещата им Мазен трябвало да му зададе няколко въпроса. Разговаряли на испански почти два часа. — Тя млъкна. — Ти не знаеш испански.
— Съвсем малко. Всъщност почти не.
Сузана нямаше време да се ядосва на този факт.
— Човекът бил любезен, но разпитал Джуд подробно за живота му, задавайки му многобройни въпроси, но така, че всичко да прилича повече на непринуден разговор между приятели, отколкото на събиране на информация. Когато си тръгнал, умело бил изтръгнал цял куп факти, които после задължително щял да провери. Но в бара не се появил никой, който да се представи като Байда.
С едно око Сузана следеше екрана. Въведе още няколко кода.
— Месец по-късно го повикаха за нова среща. Джуд отново взе самолета и замина. Друг бар край брега на реката. Отново Сабела. Отново разговор на испански, като основната тема този път била структурата и начинът на действие на контрабандния канал на Джуд. Онзи представил на Джуд серия от хипотетични ситуации с непредвиден развой и поискал да знае как той би се справил с тях. Разиграли едва ли не всички възможни сценарии. После Сабела се извинил и си тръгнал, като казал, че шефът му ще дойде до половин час. Но Байда така и не се появил. Накрая Джуд излязъл от бара и се прибрал вкъщи. Две седмици по-късно отново го повикаха. Джуд им каза всички в Сиудад дел Есте да вървят на майната си, особено Сабела, който го излъгал, също и онзи, който така и не дошъл на срещите. Ахмад отвърнал: „Не, не, този път гарантираме, че ще се срещнеш с Байда“. Мястото на срещата било фоайето на малък вмирисан хотел в най-старата част на града. Джуд разказа, че вонял на нечистотии, във фоайето имало цяла джунгла от палми в саксии, гъмжало от най-големите хлебарки в Латинска Америка, но пък там се навъртали най-красивите проститутки на света.