Сузана изрече последното със същия сериозен тон, както и всичко останало. Дори не се усмихна.
— Този път във фоайето се появил друг човек. Приближил се до Джуд с усмивка и на безупречен английски казал: „Чувам, че ставате нетърпелив. Разбираемо е. Протегнал ръка и добавил: Аз съм Гази Байда“.
— Чакай малко — прекъсна я Бърн. Защо Джуд не го е разпознал? Нямате ли негови снимки?
— Имаме. Но са отпреди повече от десет години.
— Не е толкова трудно да се актуализират.
— Направихме го, но не бяхме сигурни дали ще свършат работа. Имахме информация, че преди четири години Байда си е направил пластична операция в Цюрих, но информацията не беше потвърдена. Така че изобщо нямахме представа кого търсим.
— И това изигра ролята на потвърждение.
— Да. Промените бяха значителни.
— И Джуд го е рисувал.
— С всички подробности — След още няколко потраквания по клавиатурата тя обърна лаптопа към него. — Гази Байда.
Джуд бе направил четири рисунки на Байда в анфас, с четири различни техники: с преливащи линии, с подчертан рисунък, схематичен и в щрих. Под всяка от тях имаше бутони за превключване на варианти на всеки от стиловете: в профил, три четвърти, усмихнат, с брада, с очила, с мустаци — тънки и дебели, както и няколко комбинации на тези варианти.
— Добри са — каза Бърн. — Много добри.
Сузана издърпа възглавница изпод завивката, подпря я на стената и се облегна, като сви единия си крак, а другия опъна на леглото.
— Само трима души са виждали тези рисунки — каза тя. — Ти си четвъртият.
Без да отговори, Бърн продължаваше да гледа рисунките. Изучаваше начина, но който Джуд бе работил — как е сменял моливите, къде си е служил с дългата страна на графита, къде с върха, къде е използвал креда. Бе придал на Байда едва доловимо приветливо изражение. Това ли бе видял?
— А разговорите им?
— След всяко пътуване Джуд сядаше пред компютъра и пишеше подробен доклад за срещите им.
— Искам да ги прочета.
— Трябва да ги прочетеш. Всичко е на дисковете — доклади, досието на Байда, информация за района на тройната граница, снимки и кратки биографични данни на всички по-важни лица. Има и рисунки на Мазен Сабела, направени от Джуд. Всичко това теб чака. Има доста за четене и колкото по-бързо се справиш, толкова по-добре.
Тя сви и другия си крак, подпря лакти на коленете си и отново прокара пръсти през косата си. Интересен привичен жест — физическа реакция на определено психическо състояние. Имаше вид на човек, който е усилие държи очите си отворени, сякаш всичките му сили са изцедени до капка и всеки изминал час му се струва двойно по-дълъг.
Остана така известно време, без да говори, после въздъхна и го погледна.
— Не мога повече. Трябва да поспя.
Без да каже нищо повече, тя отметна завивката от другия край на леглото, отвори гардероба и извади халат. После отиде в банята и затвори вратата.
Бърн взе стол от ателието и го приближи до прозорците, които гледаха към Авенида Мексико и парка. Седна, сложи лаптопа на коленете си и прегледа индекса на дисковете. Нощният въздух нахлуваше едва доловимо през прозорците.
Когато Сузана излезе от банята, беше облечена в обикновена шоколадовокафява копринена нощница. Косата й беше вдигната и като заобиколи леглото, той забеляза, че е измила лицето си.
— Ела да ти покажа как се заключва — каза тя.
Слязоха долу и тя му показа как действат ключалките.
Той угаси лампите и я последва нагоре, оглеждайки бедрата й и гънката в горния им край, която от време на време се показваше изпод нощницата.
Угаси и осветлението в спалнята.
— Няма нужда — каза тя. — Както съм уморена, мога да спя и на лампа.
— За лаптопа не ми трябва светлина отвърна той.
Върна се на стола си, където сиянието на града осветяваше прозорците. Сузана седна в полумрака на леглото, само на около метър от него. Той се опита да се съсредоточи върху екрана, но усещаше, че тя го гледа. След няколко минути го попита: