— Какво направиха… за да те накарат да се съгласиш?
Не беше сигурен дали трябва да й казва. Имаше чувството, че е попаднал в свят, където приятели и врагове се променят пред очите ти, в зависимост от гледната точка, което за него беше напълно непонятно.
Но в същото време изпитваше отчаяна нужда от приятел точно в този момент, а гласът й звучеше искрено и подканващо. Искаше му се да вярва, както сама бе казала, че може да й се довери.
Той затвори лаптопа, за да не осветява лицето му със студения си блясък, и в стаята се възцари сумрак. Сега едва различаваше силуета й на ръба на леглото, изправения гръб, сключените в скута ръце. Позата й не излъчваше заплаха, а смирение и дори несигурност.
Разказа й за разговорите с Мондрагон и Мичъл Купър. За предложението на Мондрагон, за отказа му да го замесват и за изнудването. После за Алис и семейството й, за смъртта на Тес и заболяването на Алис, за близките им отношения. Каза й, че би направил всичко, за да запази приятелството си с това семейство.
Когато свърши, тя не каза нищо. Чакаше я да заговори, да зададе друг въпрос, да прояви съчувствие, дори чисто формално, но тя не произнесе нито дума. Бърн усещаше полъха на проникващия отвън въздух.
— От утре започваш да носиш дрехите на Джуд — най-сетне каза тя.
Господи. Не си бе дал ясна сметка колко странно ще бъде всичко това. Все едно гледаше размазаното си отражение в огледало — две припокриващи се същности.
Сузана го изучаваше.
— Седиш по същия начин като него — каза тя. — Съвсем същия. Кръстосваш краката си като него. Ръцете ти приличат на неговите и жестовете — също. Говореше тихо и замислено. — Дори и гласът ти е същият. И по същия начин показваш нетърпението си.
Той виждаше силуета й — малко по-светъл от сумрака.
— Начинът, по който ме гледаш — продължи тя. — Първо лицето ми, поглъщаш го цялото. Повече гледаш устните ми, отколкото очите, когато говоря. И той правеше така.
Внезапно млъкна, почувствала, че е отишла твърде далеч.
— Спи тук. Не искам да се чудя къде си, когато се събудя.
В този миг Бърн усети, че трябва да каже нещо, но не намери какво. После мигът отлетя и тя се изправи. На моменти едва я забелязваше, в други не бе сигурен, че изобщо я вижда. Чу я да отмята завивката, после едва доловимото шумолене от събличането на нощницата, което долетя през мрака като мимолетен спомен. В миг у него се пробудиха болезнените спомени за Тес.
Той отвори лаптопа и се опита да се съсредоточи върху екрана. Не беше трудно, защото започна с биографията на Джуд. Информацията беше интересна и той чете, докато очите му започнаха да парят. Сузана дишаше равномерно, потънала в тежкия сън на изтощението. Бърн прибра диска в скривалището и включи лаптопа в мрежата, за да се зареди батерията.
Върна се край прозорците и се загледа в черните силуети на дърветата в парка. Спомни си рисунките на голото й тяло, направени от Джуд. Не бе спал с жена от смъртта на Тес и макар че оттогава бе минала почти година, не можеше да се отърси от странното чувство на вина само при мисълта, че ще легне при Сузана. Но пък щеше да е добре просто да я усеща до себе си, да не е сам в тишината и мрака… както някога.
Изгуби представа за времето. Чуваше звуци откъм парка от другата страна на тясната улица. Причуха му се стъпки по тротоара под дърветата. Минаха може би часове — умишлено не си поглеждаше часовника, — преди да се умори да стои до прозорците. Заобиколи леглото, съблече се, метна дрехите си на стола и внимателно се пъхна под завивката.
Ръката му посегна към мобилния телефон на второто иззвъняване, но когато го взе, беше още прекалено сънен.
— Да.
— Джуд — чу се глас отсреща. — Минго е.
Но преди Бърн да успее да отговори, някой грабна телефона от ръката му. Все още замаян, с мъка отвори очи. Стаята бе изпълнена със синкав здрач. Объркан, той лежеше неподвижно.
— Si — чу женски глас до себе си.
Бе се подпряла на лакът с гръб към него.
— Quien es este? Кой е? — Пауза, докато отсреща отговорят. — Не, той е болен. — Пауза. — Кой се обажда? — Пауза. — Два-три дни. — Пауза. — Si. Si. Bueno.
Все още подпряна на лакът, тя изключи телефона. Виждаше профила й на фона на светлината от прозорците.
— Каза ли ти нещо? — попита тя.
Бърн беше вече буден. Мъжът бе казал нещо, да…
— Май каза, че е Минго…
— Минго?