Той млъкна, после добави:
— Двамата с Джуд бяха добър екип. Тя играе ролята си по-добре от всеки друг. Трудно е да се каже кой от двамата беше по̀ куражлия.
— Добре, добре. Но идеята с Бърн не й харесва. Можеш ли да си сигурен, че ще остане с него?
Мондрагон гледаше Кевърн, знаейки, че въпросът му ще го подразни и че Кевърн не обича да стои на тъмно. Че предпочита да вижда изпъкналите му очи и устните, лепнати върху хамбургера, който някога е бил лицето му, докато на Мондрагон повече му харесва да си стои скрит в мрака. Мондрагон нямаше представа защо това толкова изнервя Кевърн, но след като го бе открил, се възползваше от всяка възможност да го ядоса.
— Знаеш ли какво, Висенте? Няма да го разбереш — каза Кевърн. — Не и човек като теб.
Той се намести на ръба на кожения фотьойл с широки като плещите на бик рамене, подпрял ръце на коленете си с вплетени дебели пръсти на огромните длани. Мондрагон забеляза, че Кевърн се взира в мрака, скриващ главата му. Усещаше раздразнението му.
— Тя гледа на това като на недовършена работа — взе да обяснява Кевърн. — За нея лоялност, решителност и дълг не са само думи… Знае дяволски добре какъв е рискът за нея и Пол Бърн в този шибан план, но ще се опита да не мисли за него. И знаеш ли защо? Защото е дисциплинирана. И лоялна. И защото нощем лежи будна и се пита какво ще направи онова копеле Гази Байда, ако успее да си осигури надеждна нелегална връзка в Щатите. Да, за такива неща си мисли.
Мондрагон чакаше мълчаливо. В този кратък монолог Кевърн бе показал повече от себе си, отколкото през всичките осем години, откакто се познаваха. Това бе красноречив признак колко е напрегнат. Кевърн никога не издаваше чувствата си и този кратък изблик щеше да бъде всичко за момента.
Мондрагон изчака още малко и попита:
— Какво ще правиш сега?
— Ще чакам — отсече рязко Кевърн.
— Според теб какви са шансовете Байда да разбере кой стои зад клането в Тепито?
— Нулеви.
— Може би подозира нещо.
— Със сигурност. Хора като него са подозрителни. Те никога не се навеждат, за да пият вода.
Мондрагон се въздържа да попита какво има предвид.
Езикът на Кевърн изобилстваше с подобни американизми, смесени с изрази от професионалния жаргон. Преди беше още по-зле, но Мондрагон го бе накарал да престане.
Кевърн изсумтя и сви широките си рамене.
— Дрога — каза той, като протегна дебелия си врат и издаде брадичката си напред, сякаш го стягаше вратовръзката. Само че той не носеше вратовръзка. — Знам със сигурност, че това е легендата, която неговият човек му е разказал. Не съм чул слухове, че е било нещо по-различно от грабеж на дрога, а за тия неща можеш да разчиташ на улицата. Ако в Тепито е станало нещо друго, по-правдоподобно, щях да знам.
Мондрагон се обърна, приближи се до стъклената стена и се загледа в Мексико Сити. Виждаше отражението на Кевърн в тъмното стъкло. Напръска лицето си.
— Мина доста време — каза той. Гласът му се отрази от стъклото. — Байда подозира нещо. Изгубиш ли цяла група, не можеш да не си помислиш, че в нея е имало шпионин. Минаха шест седмици.
Мондрагон префокусира зрението си и видя отражението на собствените си облещени очи. Устните му мърдаха сами, независими от останалата част на лицето.
— Байда живее в един страшен свят — изсумтя Кевърн. — Но той си има свои хора и поставя капани, както правим и ние. Както казах, изпратил е тук свой човек. В неговия свят непрекъснато изчезват хора. Не можеш да знаеш всичко. При подобен начин на живот несигурността е неизбежна. Свикваш с нея.
— Байда вече се бе срещал с Джуд три пъти, преди Халил да го убие. Как ще приеме внезапното изчезване на Джуд? Или на Ахмад?
— Вероятно ще го припише на някой от контрабандистите в обкръжението на Джуд — каза Кевърн. — Така бих си помислил и аз. Изчезва даден човек. И какво си казваш? Е, лош късмет. Освен това Халил се бои от гнева на Байда, ако онзи открие, че са го срещнали с шпионин. Байда не търпи калпаво свършена работа, от когото и да е, особено от водачите на групи. Затова Халил убива Ахмад. По дяволите, та на тях не им е било разрешено дори да се появяват на едно и също място. Халил е сгазил лука.
Кевърн отново протяга врат и издава напред брадичката си. Този човек е пълен с чудатости. Какво ли е да си така напомпан, с тия натъпкани със стероиди мускули? Сигурно непрекъснато има усещането, че носи втора кожа, още един слой мускулеста плът.