Мондрагон продължаваше да гледа в стъклото, за да вижда отражението на събеседника си.
Кевърн изсумтя, като че се канеше да заговори и сякаш първо трябваше да изтегли думите от стомаха си, но си замълча.
Мондрагон го наблюдаваше. Кевърн имаше красиви очи. Красива извивка на веждите. Мондрагон не би имал нищо против новото му лице да бъде като неговото. Над клепачите имаше изпъкналости, които почти ги скриваха. Това го правеше да изглежда силен. Поне на Мондрагон така му се струваше. Силен. Правеше го да изглежда като човек, който държи на своето. А Кевърн без съмнение беше такъв. Дори сега Мондрагон трябваше да тегли думите от устата му с ченгел. Просто да полудееш.
22
На сутринта Бърн се събуди, разтърсен от Сузана, която се бе навела над него с увита около кръста хавлия и друга кърпа около главата.
— Събуди се.
Когато отвори очи, тя бършеше косата си. След секунда си спомни къде е, претърколи се и се подпря на лакът.
— Трябва да отидем на едно място. Ставай.
Не беше много сигурен, но му се стори, че долови тревога в гласа й. Сърцето му подскочи. Но после тя се наведе и спусна косата си пред лицето, продължавайки да я бърше, и той си помисли, че така му се е сторило. Не беше разтревожена. Усети аромата на шампоана й. Изправи се и отметна косата си назад.
— Направила съм кафе в кухнята. Докато се къпеш, ще изляза за малко. Ще се върна до един час и ще донеса нещо за закуска. Хапваш и тръгваме.
— Къде?
— Ще ти обясня по пътя.
— Кой се обади снощи по телефона?
— Не съм сигурна.
Тя взе гребен от леглото и започна да реши влажната си коса, наклонила глава на една страна.
— Мислех, че не трябва да излизам, докато не свършим с инструктажа.
— Чете ли снощи?
— Да, до късно.
— Е, значи напредваш.
Обърна се и тръгна към банята.
— Ще бъда готова след пет минути.
Бърн стана от леглото и си обу панталона. До дрешника на Джуд имаше скрин. Отвори го. Бельо, тениски, чорапи. Почувства се странно.
Огледа се. От едната страна на вратата, която водеше към ателието, имаше гардероб. Не беше го забелязал. Чу бръмченето на сешоара в банята. Приближи се до гардероба и го отвори. Дрехи на Сузана. Или просто женски дрехи. Взе една от блузите и я помириса. Парфюмът на Сузана. В малко чекмедже от другата страна беше бельото й.
Той се върна при дрешника и заразглежда дрехите. Дали ще намери нещо из джобовете — стар билет за театър, касова бележка от някоя покупка? Сешоарът млъкна. Не искаше Сузана да го завари да рови из гардероба на Джуд и се върна до вратата към ателието. Изглеждаше му познато. Това не можеше да се дължи само на едната нощ, прекарана тук. Имаше и нещо друго.
— Готово — каза тя. — Банята е на твое разположение.
Гъстата й коса беше бухнала от сешоара. Сузана разтриваше ръцете си с лосион. Бърн предположи, че сега ще седне на своята страна на леглото — тази откъм прозореца, — за да направи същото и с краката си.
Тя мина край него и заобиколи леглото. Седна и започна да маже краката си, обърнала към него голия си гръб.
Значи не било толкова трудно. Можеше да усвои нещата от обичайното ежедневие на брат си за по-малко от ден. При тази мисъл усети празнина в стомаха си. Тръгна към банята и затвори вратата след себе си.
Дълго време остана пред мивката с увита около кръста хавлиена кърпа и мокра коса, разглеждайки съдържанието на шкафчето. Тубичка паста за зъби, старателно навита откъм долния край. Кутия с бинтове. Антихистамини. Самобръсначки. Антисептичен спрей за гърло. Адвил. Мидол. Пакетче пили за нокти. Конци за чистене на зъби. Дезодорант.
Бурканчето с крем за бръснене бе върху мраморния плот. Бърн също използваше крем за бръснене. Повечето хора — не, но тези, които ползват, все пак са милиони, каза си той. Беше излишно да търси някакъв особен смисъл в това. Отвори бурканчето и усети мириса на бадеми. Като неговия. Но милиони други хора сигурно също го използват.
Забеляза следите от пръстите на Джуд, където бе загребвал от крема. Господи. Той сложи собствените си пръсти в браздите и внимателно ги прокара по тях. Взря се в крема по ръката си, после — в бурканчето. Следите от пръстите на Джуд вече ги нямаше. Пол бе направил първата крачка към целта да го замести. Започна да сапунисва лицето си.