Сузана спря и отново се обади по телефона, без да откъсва очи от стара сграда в неокласически стил, скрита зад дърветата. Когато от нея излезе мъж и запали цигара, те влязоха в парка и се насочиха към отсрещния му край, подминавайки копие на „Давид“ от Микеланджело, издигащ се сред воал от ситни капчици във водоскока насред парка. После пресякоха улицата, минаха край мъжа с цигарата, който не им обърна никакво внимание, и влязоха в сградата. Качиха се по мраморното спираловидно стълбище, обиколиха площадката и влязоха през една от трите врати.
Две жени, едната с червеникавокафява коса, другата — мексиканка, вдигнаха очи от компютрите, поставени върху сгъваеми маси. Очевидно очакваха Сузана и Бърн, но погледите им се насочиха най-вече към него. Той долови възхищението им. На масите имаше мобилни телефони, мазни хартиени пликове, празни пластмасови бутилки и чаши от кафе. И двете жени носеха на кръста си кобури с пистолети.
— Да — каза блондинката. Изправи се, погледна Сузана и без да поздрави, кимна встрани и добави: — Той е вътре.
— Хайде — каза Сузана на Бърн.
Прекосиха помещението, в което нямаше други мебели, освен двете маси и столовете, и отвориха вратата на друга стая.
23
Едрият мъж с широки рамене и дебел врат, който бе клекнал до кашон с картонени папки, вдигна очи.
— Сузана — възкликна той, като се изправи и тръгна към нея със сияещо лице. Прегърнаха се малко смутено и Бърн си спомни думите й, че повече от година двамата с Джуд не са се срещали лично с други от екипа на операцията.
Веднага след това мъжът се обърна към Бърн, протегна ръка и каза:
— Пол, аз съм Лекс Кевърн.
Докато се ръкуваха, Бърн почувства изпитателния му поглед, преценяваш дали Гази Байда ще се хване на тази първокласна стръв.
— Проследиха ли ни? — попита Сузана.
— Не, не забелязахме никого след вас. — Очите му се върнаха към Бърн. Оценявам усилията ти. Няма да ти е лесно.
— Да, но свиквам бързо — отговори Бърн.
— В добри ръце си — каза Кевърн. — Всичко ще бъде наред. Тя ще направи каквото трябва.
— Да се залавяме за работа — прекъсна го Сузана.
Макар да бе обещала, тя не каза на Бърн къде и защо отиват. По държането на Кевърн, Бърн заключи, че той също не знае за какво става дума. Стори му се, че Сузана е притеснена от нещо.
— Ти поиска срещата — каза Кевърн. — Давай.
Сузана закрачи неспокойно из стаята. Без да откъсва поглед от Бърн, Кевърн скръсти ръце и седна на края на бюрото в очакване. С една ръка на кръста и с наведена глава Сузана няколко пъти мина край бюрото, между Кевърн и Бърн, който стоеше до отворения прозорец откъм улицата. После рязко спря.
— Лекс, трябва да знам какво криеш от мен — каза тя.
Той я погледна учудено.
— Някой вече е забелязал Бърн.
Разказа му за телефонното обаждане в 3:30 сутринта.
— Минго? — зачуди се Кевърн.
— Да.
Тя го наблюдаваше внимателно, но според Бърн лицето му не издаваше нищо.
Когато някой се обажда на този номер, трябва да знам кой е, Лекс. Това беше кодираният телефон на Джуд. А тоя тип знаеше, че Пол е тук. Нещо става. Хората, които имат този номер, мислят, че Джуд е убит преди шест седмици по време на наркоакция. Но както знаеш, оттогава телефонът е звънял осем пъти. Четири от тези обаждания според нас са от Байда. Просто проверява. Останалите четири обаждания са от друг кодиран телефон.
— На същия човек ли?
— Да, същият телефон. И мисля, че ти знаеш кой е той.
Кевърн я изгледа втренчено. Бърн ги наблюдаваше. Не виждаше добре лицето на Кевърн, но долови, че Сузана е забелязала нещо в него, което никак не й харесва.
— По дяволите, Лекс! Защо се държиш така с мен?
Кевърн се изправи и разпери месестите си ръце с разтворени длани.
— Чакай малко. Изслушай ме, преди да избухваш. И след това кажи, че не съм прав.
Сузана кипеше.
Кевърн погледна към Бърн.
— Информацията е поверителна. Би ли…
— Не — прекъсна го Сузана. — Вече така ще бъде. Лекс.
По лицето на Кевърн този път пробягна нещо, очевидно дори за Бърн: гняв, който той моментално овладя.
— През следващите няколко дни — обърна се Сузана към Кевърн — ще му казвам всичко, което знам. Всичко. Без тайни. Ние сме екип. Ти го искаше — е, получи си го. Няма да изпадам в положението да решавам какво трябва и какво не трябва да му казвам. Той трябва да знае всичко, за да остане жив. А това би било трудно, ако добавим още едно ниво на секретност.