Всичко това бе разказано с тих и спокоен тон, важността на думите бе смекчена от нейното овладяно държание, така че смисълът им следваше разказа с известно закъснение. Когато свърши, Бърн бе смаян от дързостта на действията на Кевърн. И от плашещото безразсъдство на онова, в което се бе забъркал. Чувстваше се като човек, съборен на земята от внезапен удар в главата, но въпреки това се опитваше да събере мислите си. Сузана мълчеше и чакаше реакцията му.
— Един въпрос — каза той. — Мондрагон ще използва ли снимките, ако откажа да върша това? Онези хора ще му позволят ли да съсипе момичето?
— Не, няма да го направят. Но в същото време не могат и да оставят Байда да прави каквото си иска. Правят избор. Създават верига.
— Верига?
— Създават верига между себе си и теб. Всяка нова брънка те отдалечава от тях и тъй като всяка брънка е самостоятелно звено, реалният контрол, който могат законно да осъществяват върху нея, намалява. Отговорността им — също. Колкото повече брънки, толкова по-лесно е за тях да отричат.
— Да, но когато Вашингтон дръпне своя край на веригата, другият започва да дрънчи.
Тя не отговори. Бърн я гледаше изпитателно.
— Защо ми казваш всичко това?
— Въпросът е личен. Казах ти и преди, казах го и на Кевърн — в тази операция ние сме неразделно свързани. Налага се да поемем отговорност един за друг, а за да стане това, ти трябва да придобиеш максимално пълна представа за нещата. Въпрос на оцеляване.
Да, помисли си Бърн, току-що разбрал колко трудно е дори за Сузана да получи пълна представа за нещата. Спомни си изненадата, изписана на лицето й, когато разбра за Джуд и Минго.
Господи. Каква каша от емоции! Беше уплашен. Изпитваше неудържимо любопитство към нещата от живота на Джуд. Ужасяваше се при мисълта, че снимките на Алис ще излязат на бял свят и че Дана и Фил никога, при никакви обстоятелства, няма да могат да го погледнат в очите, както преди.
Но нямаше връщане назад. Да, беше приел да участва в играта, така естествено, както приемаше падането на нощта, хода на времето и неизбежността на смъртта.
Следобед Бърн продължи да чете файловете. Пренесе лаптопа на дивана в ателието и потъна в морето от информация. Когато имаше въпрос, заедно със Сузана изясняваха всяка подробност. И двамата бяха твърдо решени Бърн да усвои колкото се може повече информация за краткото време, с което разполагаха.
Стигнаха до Гази Байда.
— Може би главното при него е, че не е типичният терорист на Хизбула — каза Сузана. — Първо, той не е сърдит млад човек. Роден е през хиляда деветстотин петдесет и четвърта в Бейрут, единствено дете на родители, чиито биографии като че започват с раждането на сина им. Не знаем нито откъде са, нито нещо за произхода им. Баща му бил търговец на платове и когато Гази бил на осем години, семейството емигрира в Мексико Сити, където вече има голяма ливанска общност. Там Гази учи в частни американски училища и усвоява добре английски и испански. Когато идва време да следва, постъпва в Тексаския университет в Остин. Там си прекарва добре. Харесва му свободният живот на заможен студент. Атмосферата в университета му допада. Спорт, събирания… Дори членство в братство. Жени. Бил приятен и чаровен. Накратко, отживял си.
По-нататък Сузана описа завършването му, неохотното му връщане в Мексико, разрива между него и баща му след почти цяла година в семейния бизнес, безразсъдното му връщане в Бейрут, когато страната се разкъсва от гражданска война. Там сякаш пропада в черна дупка. През следващите десет години информацията за него е оскъдна: войната го е политизирала, влюбва се в Рима Хани, млада ливанка от богато бейрутско семейство, която е завършила Сорбоната, и през април 1981 г. се оженва за нея.
През септември 1982 г. части на Ливанския християнски фронт нахлуват в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила и избиват около осемстотин цивилни. Израелските части, отговарящи за сигурността на лагерите, стоят настрана, без да се намесват. Рима, която работи в лагерите като медицинска сестра доброволка, е убита.
— Когато Гази се появява отново, той е най-добрият инициатор на операциите на Хизбула — обобщи Сузана и кимна към лаптопа. Там е целият списък с ужаси с неговата запазена марка: бомби, похищения, убийства в Близкия изток и Латинска Америка. Но след две хиляди и втора година радарите на разузнаването отново изгубват следите на Байда. Според слуховете той е в Латинска Америка. А освен слухове, разузнаването не разполага с нищо друго до разговора между него и Джуд в Сиудад дел Есте преди малко повече от два месеца.