— Но не познаваш биографията на Байда толкова добре, колкото Джуд. И не си я научил както тряб…
— Сузана! Контрабандистът Джуд също не познава биографията на Байда. Това, че не знам всички подробности от живота му, няма да е пречка, когато го убеждавам, че съм Джуд.
Тя се обърна и се отдалечи с наведена глава.
Бърн долови свистенето от собственото си ускоряващо се свободно падане.
Сузана рязко се обърна и отиде до една от работните маси, където бяха разтворили карти на Мексико Сити, за да изучи той обичайните маршрути на Джуд, галериите, които посещаваше, домовете на приятелите му, любимите му ресторанти.
— Ела насам — повика го тя, вече навела се над картите, разстилайки една от тях с две ръце.
— Ние сме тук, нали така? Тя заби пръст в картата и го плъзна през улиците нагоре вдясно. — Това е Зона Роса, оживено кръстовище, пълно с ресторантчета, клубове и барове. Навремето беше изискан квартал, но сега гъмжи от улични танцьорки и проститутки. Но макар и не както някога, туристите все още го посещават, търсейки къде да похарчат парите си. Там е оживено, което е добре, а е близо до групата на Гордън. Те могат да покрият района. Джуд се срещаше с Ахмад в един клуб. — Тя се наведе по-ниско над картата. — Ето тук, близо до улиците „Хеноа“ и „Хамбург“, има едно място, самба клуб. Доста известен е. Улицата пред него е пешеходна зона с цветя и палми по средата. Обикновено е пълно с хора.
Тя се изправи и седна на стола до масата.
— Ще се срещнете пред клуба. Не влизай вътре. Точно пред входа има бронзова статуя на гола танцьорка. Кажи му да чака до статуята. Предимството е, че тя не се вижда от другата страна на алеята, тъй че ако някой иска да го наблюдава, ще трябва да мине отсам. Това ще улесни хората на Лекс.
— Минго ще има да се чуди на тази уговорка.
Тя го погледна намръщено.
— И какво обяснение ще му дадеш?
Добре. Уместен въпрос. Той се поколеба само за миг.
— Няма да му обяснявам нищо. Няма да се чуди. Ще разбере, че се опитвам да проверя дали не го следят.
— Но той не е вчерашен. Не мислиш ли, че може да стигне дотам чист, без да е необходимо да го проверяваш?
— Не ми пука какво ще си помисли. Аз съм този, който едва е отървал кожата. Ще правя това, което смятам за необходимо.
Тя го погледна и кимна.
— Добре.
После си погледна часовника.
— Да речем, в осем. Това ще ни осигури още два часа и половина.
Преди да се съгласи, телефонът на Джуд иззвъня. Бърн все още го държеше в ръка. Погледна я.
— Давай — каза тя.
Бърн натисна бутона и вдигна телефона до ухото си.
26
През двата часа, които им оставаха до тръгването на Бърн, те отново се съсредоточиха върху дългите доклади на Джуд за срещите му с Байда в Сиудад дел Есте.
След като се мръкна, заваля и загърмя. Нямаше вятър и дъждът падаше отвесно с барабанен звук върху плътния балдахин от листата на дърветата в парка като върху брезентов навес шум, който ги разсейваше. Те млъкнаха и се загледаха през отворените прозорци. Последната виолетова светлина се превръщаше в мрак, а напевното трополене на капките по улиците пробуди у всеки от тях дълбоко скътани спомени.
Най-накрая Сузана наруши мълчанието.
— Нямаме основание да смятаме, че ще бъдеш изложен на опасност.
Докато говореха, тя бе крачила напред-назад пред канапето, но после спря да погледа дъжда. Бърн седеше на един от фотьойлите и четеше докладите на Джуд на екрана на лаптопа.
— Не знаем нищо за този човек — продължи тя, — което е изнервящо за хора като нас, макар да не виждам причина. Очевидно е бил полезен на Джуд, имал е достъп до кодирания телефонен номер. Той и никой друг.
Бърн си погледна часовника. Излезе от програмата и извади диска от лаптопа. Сложи го в прозрачен найлонов плик, стана и го подаде на Сузана.
— Ще направя каквото мога — каза той. — Ще гледам да не оплескам работата.
Сузана не реагира на последната му забележка.
— Хората на Лекс ще се опитат да го проследят — продължи тя, — така че трябва да стоиш до статуята през цялото време. Ако влезеш вътре или застанеш до някой уличен музикант, ще изгубим сигнала. Ако онзи поиска да си тръгне, гледай да го задържиш. И не забравяй, че този път ще настояваш всичко да бъде различно. Ако поиска да говорите на испански, откажи. Не е нужно да му даваш обяснения. Ако поиска да я карате „както винаги“…