— Ще кажа „не“. Ще искам да бъде различно. И няма да обяснявам нищо.
— Точно така. Трябва да му внушиш, че си имаш причини и че те не му влизат в работата. Джуд ги правеше тия номера непрекъснато и предполагам, че на нашия човек това му е добре известно. Така ще си осигуриш достатъчно пространство за маневриране.
Бърн кимна. Беше изненадан, че стомахът му не се сви от притеснение. През тези два часа се бе концентрирал напълно и го бе обзело странно спокойствие. Забеляза го, но не го разбра. Не се и опита, приемайки го с благодарност закова, каквото е. Чувстваше се добре. Ще се справи. Имаше да губи толкова много, че просто нямаше начин да не се справи. Тази мисъл прогонваше всяко напрежение.
Каза на шофьора на таксито да го остави на ъгъла на улица „Флоренция“, откъдето тръгна пеш към „Генуа“ и „Лондон“. Дъждът бе спрял и отраженията от светлините на града блестяха по асфалта и тротоарите. Не можеше просто да слезе от таксито и да отиде право там. Искаше първо да повърви по улиците, да почувства миризмите и звуците. Не бе излизал от апартамента на Джуд от двайсет и четири часа и вече имаше чувството, че не живее в града, а обикаля в орбита около него.
Щом отмина, „Анверс“, тълпата се сгъсти. Усещането за предстоящия карнавал се засилваше с всяка крачка. Кварталните всезнайковци се подпираха лениво край входовете и пушеха, оглеждайки минувачите и безделниците. Една жена с безизразното лице на човек, който вижда всичко това всяка вечер и то му е омръзнало до втръсване, го огледа, докато минаваше край нея. Пушеше цигара и държеше каишката на помиярче, което си вършеше работата до стъблото на самотен фикус, растящ сред нечистотии.
Когато стигна „Генуа“, вечерта бе в разгара си. Улицата отдавна бе затворена за автомобили и по средата й бяха наредени саксии с различни растения и палми. От двете й страни се редяха кафенета на открито, ресторанти, клубове, барове, хотели, художествени галерии и антикварни магазини. Тълпата можеше грубо да се раздели на три групи: любопитни люде, дошли тук, за да вкусят от пикантната страна на нощния живот, други, които се опитваха да продадат по нещо, и трети, които търсеха как да измъкнат нещо от останалите. Като на всички подобни улици в цял свят.
Докато си проправяше път през гъмжилото към, „Пасео де ла Реформа“, Бърн си даваше сметка, че е и наблюдател, и наблюдаван. Искаше да зърне статуята на голата танцьорка, преди Минго да го е забелязал. Искаше да има поне това преимущество.
Чу празничния тътен на карнавала, преди да го е видял, и се приближи до парапета на едно от кафенетата на тротоара, за да има по-добра видимост към редицата от палми по средата на улицата, най-накрая, през пролуките, които от време на време се отваряха между подскачащите глави на пешеходците, зърна бронзовата танцьорка, поставена върху каменен пиедестал, висок около метър. Предпазливо се промъкна напред, после спря пред входа на художествена галерия, където две ваксаджийчета клечаха край сандъчетата си встрани от блъсканицата. Наблюдаваха потока на нощния живот с празни безразлични лица и събираха червените бонбони, които валяха по плочките между краката им.
Тогава Бърн го видя. Стоеше до статуята — добре облечен млад мъж, наближаващ трийсет. Косата му бе грижливо подстригана. Имаше вид на изтънчен столичанин, знаещ всички тайни на града, в който е живял, откакто се е родил. Видимо не особено притеснен от това, че трябва да чака, той бе облегнал рамо на бедрото на голата статуя и оглеждаше жените, които влизаха и излизаха от самба клуба. Бърн веднага го хареса.
Без повече колебания той си проби път през множеството и се приближи до младия мъж. По очите му забеляза, че онзи го е познал.
— Ей, Джуд! — извика Минго, изправи се и разтърси ръката му. Огледа се през рамо. — Малко необичайна среща, а?
— Да, малко — каза Бърн.
Минго внимателно се взираше в него.
— Какво става с теб? Къде се губиш?
— Пострадах малко. Лекувах се.
Очите на Минго се разшириха от изненада.
— Хайде, бе! Простреляха ли те?
— Слушай — каза Бърн. — Давай по същество.
— Добре, добре. Искаш ли да отидем някъде и да поговорим?
— Не, ще говорим тук.
Минго примигна, опитвайки се да открие някаква логика в това странно желание. Но в крайна сметка го прие и кимна. Огледа се, присви рамене и съучастнически се приближи към Бърн.
Носеше скъп костюм без вратовръзка. Беше с безупречно подрязани черни мустачки, които допълваха красивите му черти. Точно зад главата му проблясваше голата гърда на пищната танцьорка, излъскана до блясък от нощните милувки на похотливи млади мъже.