Макар обстановката смътно да напомняше стила ар деко от края на двайсетте години, посетителите бяха смесица от хора на средна възраст и по-млади. В синкавия полумрак танцуващите се притискаха плътно, излъчвайки осезаема сексуална меланхолия, докато се плъзгаха по дансинга под мелодичните звуци на изящния кубински danzón — приятна романтична музика, изпълнявана на чело, две цигулки, стар роял и флейта.
— А, Джуд!
Мъркащият женски глас го изненада. Обърна се, за да види жената, която танцуваше наблизо с партньора си. Бе на неговата възраст, с гърди почти изскочили от деколтето под натиска на плътната прегръдка. Тя обърна глава, за да го погледне с усмивка, разкриваща оцветените й от синята светлина зъби. Мургавият й партньор кимна мълчаливо и сериозно за поздрав, после двамата се отдалечиха.
Вървеше между масите край дансинга, без да знае къде отива.
— Джуууд! — извика мъж на средна възраст от малка масичка и вирна брадичка. От носа му струеше цигарен дим. Жената, отпуснала тяло върху неговото, също му се усмихна.
Господи. По-късно си мислеше, че е разговарял с тях, че им се е усмихвал, че се е държал така, сякаш тук наистина се чувства като у дома си.
Някой изшътка на фона на музиката. Той се обърна и видя жена, която му се усмихваше от отдалечена маса. Друг мъж кимна за поздрав.
Истински сюрреализъм. Обвит в мъгливите сапфирени отблясъци, сред провлачената музика и танцьорите, които сякаш принадлежаха на друга епоха, Бърн започна да чувства странна дистанцираност от паническото си бягство. Кичозният самба клуб, изстрелите от пистолета, бликналата кръв и вътрешности — всичко това избледня, като че никога не е било друго, освен спомен, погълнат и дори заличен от тази сцена, сякаш възкръснала от стар филм.
Необяснимо защо клуб „Синя целувка“ започна да му изглежда познат, сякаш се бе завърнал в сигурно убежище при непознати и забравени стари приятели. Имаше чувството, че ги разбира, че знае защо идват тук, търсейки взаимното си присъствие в това меланхолично място с неговата сладникава, сърцераздирателна музика. Инстинктивно проумя защо Джуд е идвал тук да рисува печалните лица на търсещите любов и престорено свенливите усмивки на партньорките им.
Тя нежно хвана ръката му изотзад и когато се обърна, бе толкова близо до него, колкото прегърнатите танцуващи двойки, колкото и когато го бе целунала в първия миг на срещата им. Притегли лицето му към своето, но този път не за да го целуне, а за да му прошепне нещо. Устните му докоснаха шията й, вдлъбнатината на ключицата. Усети мириса на кожата й. И мириса на страха.
28
Малобройният екип на Кевърн, състоящ се от четирима души, един, от които бе самият той, разбираха от електроника, но за по-важните операции използваха техниците на Мондрагон, всичките бивши офицери от мексиканската армия или от разузнаването. Времето не бе им стигнало да разгърнат видеонаблюдение и се наложи да разчитат само на аудиовръзката.
Агентите на Мондрагон бяха на място, смесени с тълпата, макар този път само като наблюдатели, без други задачи, освен осигуряването на повече очи и уши. Всички очакваха, че Байда също ще изпрати свои хора, ако наистина търси възможност да се свърже с Бърн, и Кевърн се надяваше да засекат някои от тях. Доста голям процент от тълпата на улица „Генуа“ принадлежеше към един или друг наблюдателен екип.
При звука от първия изстрел екипът на Кевърн изскочи от колата, паркирана близо до френското посолство на улица „Ница“. Но още преди да са стъпили на асфалта, проехтя и последният изстрел, а когато стигнаха до ъгъл на улица „Хамбург“, се сблъскаха с вълна от крещящи демонстрант, тичащи срещу тях.
След като най-после успяха да си проправят път, танцьорката на самба танцуваше сама, макар че някои от бягащите вече забавяха ход и започваха да поглеждат назад от по-безопасно разстояние. Кевърн се шмугна сред палмите и се изцапа с кръв до лактите, докато измъкне портфейла на Минго.
След това си отидоха, оставяйки на полицията да открие трупа и сама да направи безуспешен опит да разследва убийството.
Малко по-късно, когато се върнаха при колата, Кевърн откри, че Сузана не отговаря нито на специалния, нито на обикновения кодиран телефон. Но апаратурата бе засякла обаждането й до Бърн.
Хората на Кевърн веднага започнаха да локализират сигналите от двата телефона чрез системата за сателитно проследяване. Бърн не се движеше.