Лицето на убиеца

Договорът бе изгоден за Мондрагон. Лекс винаги плащаше добре, предоставяше на Мондрагон и хората му свобода на действие и вярваше, че законът на лешояда е напълно справедлив. Щом някоя операция приключеше успешно, Мондрагон имаше правото да събере остатъците, които неизбежно оставаха след нея.

Но неприятното при работата с американците бе, че се налагаше да търпиш арогантността им. Че ще командват във всичко, според тях се разбираше от само себе си и бе толкова естествено, колкото и ходенето по нужда. Мислеха, че хората, които наемат, знаят само това, което им се нарежда, и че са лишени от истински творчески способности. За по-могъщата страна бе трудно да повярва, че може да бъде надхитрена и манипулирана точно толкова лесно, колкото тя манипулираше другите. Макар че в епохата на тероризма, във времето, когато колумбийските наркокартели, с които американците бяха във война от десетилетия, печелеха годишно повече от „Макдоналдс“, „Келог“ и „Майкрософт“ взети заедно, американците може би най-после започваха да проумяват, че невинаги са най-умните хора на света.

Но истината бе, че неприятностите при тази операция не бяха в състояние да охладят вълнението му от възможността да залови Гази Байда. Понякога капризната съдба ни прави подаръци. Решението на Кевърн да включи Мондрагон в операцията бе един от тези редки и благословени дарове. Мондрагон се бе вкопчил в тази възможност с яростно въодушевление. Кевърн не знаеше и Мондрагон никога нямаше да му каже, — че от три години преследва Гази Байда с маниакална упоритост. А Кевърн просто му бе осигурил нужната законност, за да осъществи делото на живота си.

Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.

— Взех портфейла му — каза Кевърн. — Дадох го на Кито. Името е Доминго Хуерта. Чувал ли си го?

— Не.

— Искам всичко, което можете да откриете за него, колкото се може по-бързо.

— Разбира се. Кито разказа ли ти какво се е случило?

— Да.

— И къде е Бърн сега?

— Не знам. Сузана го е накарала да захвърли телефона си. Правилно. Тя го търси. Чакам да се обади. Едно ще ти кажа: не бяхме единствените, които разпъваха жици на улицата тази вечер. Който го е направил, е инвестирал в проекта. Трябва да разберем дали Минго е бил убит заради участието си в нещо друго или във връзка с Джуд. Трябва да разберем какво, по дяволите, става тук.

И толкова. Кевърн прекъсна разговора, Мондрагон взе кодирания си телефон и нареди на Кито да съобщи първо на него какво са намерили в дома на Минго.

Отвън спускащата се мъгла поглъщаше светлините и ги превръщаше в приглушено медночервено сияние, което бързо обхващаше целия град.

Мондрагон се бореше с депресията. Да нямаш лице бе истински ад. Той се обърна с гръб към прозорците и се загледа в плаващите из сумрака на стаята лица, греещи в златисторозови отблясъци.

Господи, господи, господи, как искаше да има лице!

Древните поети — мексиканските мъдреци — вярваха, че човешкото лице най-точно отразява индивидуалността на всеки човек. Че лицето е физическият образ на духовната му същност. То е самата личност. Без лице човек изчезва. Той е нищо.

Натъжавам лицето ти, натъжавам сърцето ти.

Ако имаше хиляда живота, щеше да ги размени само за един, но с лице.

Обитател на мрака и тъмните кътчета… той отнема. Магьосник, унищожи тел на лица, той лишава другите от лицата им.

Ако имаше хиляда живота, щеше да преследва Гази Байда във всеки от тях, отнемайки живота му отново и отново, без да спира.

Гледаше с вечно отворените си очи лицата в прозрачните кубове. Дори и отделени от телата, от хората, на които са принадлежали, те бяха нещо повече от него. Ето това е мъж. Това жена. Виждаш лицата им, живота им. Ето я жената, която вече я няма, отлетяла е в рая. Ето го мъжа, който вече го няма, пропаднал е в ада.

А той, Висенте Мондрагон, щеше да си отиде без следа. Щеше да бъде забравен. Беше вече desaparecido — изчезнал — с отнета същност чрез смъквана ивица по ивица плът, мускулни влакна и късче по късче хрущял.

Мондрагон отиде до едно от лицата в прозрачните кубове и се наведе над него съвсем близо — по-близо, отколкото ако имаше нос. Дъхът му замъгли чистата повърхност. Очите му — без клепачи, без мигли почти докоснаха куба. Беше женско лице, едно от любимите му, защото беше на азиатка, а той имаше слабост към чистите линии на азиатските лица. Жената беше китайка.