— Виж — каза той. — Байда чака да се обадя.
— Знам — малко рязко отговори тя.
Отиде до прозореца, после се отдръпна встрани и подпря бедро и рамо на стената. В синкавата светлина Бърн виждаше само лицето й. Тя гледаше към кафенето отсреща.
— Ще се обадя на Кевърн — каза Сузана и се обърна към него. — Установили са самоличността на Минго и Кевърн е изпратил хората на Мондрагон да претърсят дома му. Трябва да му съобщя това име, за да го проверят.
— Каква е сделката с Мондрагон? Той е питбулът на Кевърн, така ли?
— В общи линии — да, но и много повече. Висенте беше важна клечка, началник на сектор в ЦРНС — Центъра за разследвания и национална сигурност. Навремето това беше главната разузнавателна агенция на Мексико, нещо като комбинация от ФБР и ЦРУ. Работата е там, че агенцията бе инструмент в ръцете на Институционалната революционна армия, политическата партия, управлявала Мексико самостоятелно повече от седемдесет години. Тоест до избора на Висенте Фокс за неин шеф. ЦРНС съставяше досиета на политическите противници на ИРП, на шефове на компании, на богати и влиятелни хора. Подслушваше всички. Шпионираше всички. Имаше повече служители, отколкото ЩАЗИ в бившата Източна Германия. Когато Фокс стана шеф, той извърши сериозни реформи в ЦРНС и уволни някои от служителите с най-печална слава в агенцията. Мондрагон бе един от тях. Но в Мексико нищо не се променя радикално. ЦРНС все още е инструмент на ИРП. Мондрагон продължава да има контакти в нея. Кевърн го използва като заден вход към техните тлъсти досиета. Дори използва някои от техниците на агенцията. Неофициално, разбира се. Извън работното им време.
Тя се загледа в дъжда. Профилът й се очертаваше призрачно на бледата светлина.
— Той ще я намери — добави Сузана. — Още тази вечер.
— Това май е добра новина за теб — забеляза Бърн.
— Нямаме време за губене. Хората на Мондрагон… ще разберат какво знае тя. Трябва да помислим как да използваме информацията. А как те ще я получат — по-добре не мисли за това.
32
Разнебитеният камион сви от околовръстния път в северния край на града и навлезе в мрежа от еднакви прави улици, пресичащи равното дъно на някогашното езеро, изпълвало Мексиканската долина. Дъждът, излял се в централната част на града по-рано вечерта, не бе достигнал дотук и камионът вдигаше облаци прах, надвисващ над панелните къщурки, вкопчили се в земята като раци.
Не след дълго бордеите отстъпиха място на обширен район със складове. Някои от дворовете на складовете, оградени с висока телена мрежа, бяха ярко осветени от медночервената светлина на лампи, монтирани на високи стълбове. Мяркаха се пазачи и кучета. Товарните рампи на някои складове все още работеха, но като цяло районът бе тих и безлюден.
Камионът продължи пътя си, докато отчетливите, чисти линии на по-новите модерни складове отстъпиха място на остарели, рушащи се и запуснати складове от друга епоха. Техните сгради бяха по-зле поддържани, по-слабо осветени или изцяло тъмни.
Мъжете в камиона изпращаха и получаваха съобщения, тъй че движението им бе следено неотклонно, а сигурността им — надлежно подсигурена. През последния половин час камионът изпълняваше специална задача.
Шофьорът намали и сви по странична уличка, пресичаща гъсто застроен район. Не след дълго отново зави, мина покрай четири дълги ръждиви халета и отби встрани. Бурените застъргаха шумно по шасито. Шофьорът спря и угаси фаровете.
Трима мъже с автомати през рамо изскочиха от задната страна на камиона и веднага се пръснаха. Вратата на кабината се отвори бавно и оттам слезе Мазен Сабела. Докато бодигардовете говореха в слушалките на телефоните си, Сабела тръгна към най-близката страда, разкопча панталона си и се изпика върху ръждивата ламарина.
Усети мириса на застояло. Запуснатостта си имаше своя собствена неповторима миризма. Той добре я познаваше. Беше я усещал в много държави, както и на борда на ръждиви проскърцващи кораби в Средиземно море. Персийският залив. Карибско море и Мексиканския залив. Беше я усещал в дъха на жените из пристанищата и в дрехите на децата им. Беше я усещал и в лунната светлина, когато имаше луна и когато нямаше. Беше я усещал дори в звездния прах.
Тръсна последната капка и дръпна ципа на панталона си. Един от гардовете се бе отдалечил на петдесетина метра, където се отвори врата и двама души излязоха навън да ги посрещнат. Сабела тръгна по изровения коловоз към чакащите мъже заедно с останалите свои хора.