Вътре ги посрещна мрак. Обширното помещение бе тъмно, с изключение на изолирано светло петно на петдесетина метра от входа и приблизително в средата на мрачната бърлога. Мястото бе осветено от лампи, окачени на подпори, които се губеха в мрака някъде високо над главите им.
Половин дузина мъже се занимаваха с пренасянето на лични вещи в сакове, кашони и няколко куфара. Опразваха палатките, разположени в сенките извън осветеното работно пространство. Суетнята в това изолирано кътче от огромния склад напомни на Сабела за оживена партизанска база, скрита в пустинята. Но работата тук бе свързана с изнасянето на бивака. Той бе изпълнил предназначението си и сега мисията преминаваше в нова фаза.
При появата на Сабела и въоръжените му хора трима души се отделиха от останалите и се приближиха към тях. Бяха обърнали няколко празни кофи с дъното нагоре и домъкнали няколко пластмасови стола, за да пригодят място за съвещанието. Сабела и тримата с него седнаха.
— Така — обърна се Сабела към нисък набит мъж с преждевременно оредяла коса и черни мустаци. — Гази каза, че това ще е последната проверка. Срещаме се за последен път. Къде е стоката?
Мъжът посочи с глава към един от тъмните ъгли на помещението и запали цигара.
— Ей там — каза той. — Ел Сами ще я вземе до половин час.
— Колко станаха накрая?
— Един кашон. Дванайсет кутии с етикети, напълно еднакви с оригиналните. Опаковани и запечатани.
— Чудесно — каза Сабела, изучавайки мъжа пред себе си. Кожата около очите му бе потъмняла в резултат на месеци недоспиване, напрежението от ръководенето на секретната операция и прекалено много цигари.
— А нашите приятели — къде са те сега? — попита Сабела.
— Платих им с парите, които ти изпрати, и сега са на път. Пратил съм по един мой човек с всеки от тях, за да сме сигурни, че ще напуснат Мексико до утре по това време. — Той дръпна от цигарата и примигна през дима. — Какво стана с ония шестимата?
— Вече са тук. Всичките. Последният пристигна снощи. Никакви проблеми. Всичко е наред.
Сабела отмести очи към другия, дребен и жилав мъж с гърбав нос и воднисти, леко изпъкнали очи.
— А твоята информация?
Мъжът кимна.
— Всеки водач е получил инструкции относно графика и последователността. Главната свръзка има кода за сигнала „старт“ на Гази. Когато го получи, останалите ще го последват бързо.
— Bueno — кимна Сабела. — Добра работа. — Погледът му се спря върху третия. — Алфредо?
— От шест седмици редуваме трите кръстовища. Подкупите са раздадени на напълно надеждни хора. Стоката никога не пътува заедно с дрогата, така че няма опасност случайно да я открият.
С късите тъмни пръсти на едната си ръка Алфредо държеше навита на руло царевична питка без пълнеж. Той млъкна и отхапа голяма хапка. Седеше върху пластмасова кофа с разкрачени крака. Продължи да говори, без да спира да дъвче.
— В Чихуахуа кутиите ще бъдат добавени към пратката оригинална стока — измърмори той. — Като стигнат до склада в Ел Пасо, нашият кашон ще бъде разделен на три части от по четири кутии, които ще се смесят с оригиналните. Всяка част ще бъде транспортирана от търговец на едро, напълно открито по целия път. Всяка кутия ще стигне до различен град, където ще бъде получена и съхранявана от водачите до получаването на сигнал от Байда.
Разговорът се водеше на смесица от испански, английски и арабски. От време на време някой подхвърляше и думи на френски. Суетнята зад тях бе започнала да стихва. Личните вещи на мъжете, които бяха живели тук малко повече от месец, бяха отнесени навън в хладната нощ. Няколко души обикаляха наоколо и оглеждаха, за да се уверят, че не са забравили нещо.
— Някакви проблеми с парите? — попита Сабела. — Остава едно плащане, нали?
Алфредо кимна нехайно. Неговата работа бе да проведе преговорите с мексиканските наркотрафиканти, на които плащаха, за да ползват каналите им. Беше свикнал с лъжите, насилието и натиска. Не се палеше лесно. Само непосредствена смъртна заплаха можеше да ускори пулса му.
— А машината? — попита първият мъж, като погледна през осветеното място към съоръжението от резервоари, помпи, пълначки, топлообменник, изпускателна система и бойлер за гореща вода, свързани с мрежа от тръби, преминаващи по бетонния под и окачени с тел и кабели на високите подпори.