— Ще ви обясня, когато се видим — бе отвърнала най-сетне.
Южняшкият акцент не бе успял да прикрие лекото напрежение в гласа й.
И ето я сега, седи тук и държи череп, който изглеждаше зловещо свеж. Той не посегна към него, макар да му се искаше. Вместо това се облегна и скръсти ръце.
— Защо първо не ми кажете откъде го имате? — предложи той.
— А, да — кимна тя и изправи рамене. — Разбирам. Купих го от едно улично хлапе в Мексико Сити.
Но не продължи. Отначало Бърн реши, че обмисля следващите си думи, но като погледна лицето й, откри, че тя се взира в него, без да го вижда. Ставаше нещо. Той зачака.
Като съдебен художник бе свикнал да разговаря с разстроени клиенти. Хората, които му препращаха, бяха жертви на изнасилване, опити за убийство, отвличане или осакатяване, или пък свидетели на подобни неща. Възстановяването на лицата на извършителите с мъчително изживяване и разумът често се бунтува, когато от него се иска да пресъздаде ужасите, които е регистрирал. Паметта е крехка и изменчива и реагира най-добре — бе установил Бърн — при по-внимателно отношение. Той извърна поглед, за да й даде време да се овладее.
Бека Хейбър вдигна глава.
— Сигурна съм… — промълви тя, като сведе очи към черепа в скута си — … почти съм сигурна, че това е черепът на моя съпруг.
Ъгълчетата на устата й неволно се извиха надолу, докато тя се мъчеше да преодолее вълнението си.
С периферното си зрение Бърн забеляза как кракът на Алис изведнъж спря да се люлее. Погледна я. Алис бе спряла да дъвче и дъвката се виждаше като малко розово топче точно в средата на полуотворените й устни. С леко увиснала от интерес челюст тя се взираше в Бека, сякаш снопът слънчева светлина преобразяваше жената в някакво причудливо същество.
Бека Хейбър заразказва историята си, която приличаше на милион други подобни. Срещнала бъдещия си съпруг преди няколко години и се омъжила за него след кратко познанство едва от няколко месеца. Бил художник. Първите шест месеца от брака им били прекрасни, но последвала ужасна половин година, след което решили да се разделят и да видят дали нещата няма да се поуталожат.
Той се преместил в Мексико Сити, където бил живял няколко години преди това. Изпращали си съобщения по електронната поща всеки ден; няколко пъти ходила при него през почивните дни. И тогава, преди около четири месеца, той престанал да й пише. След няколко седмици отишла в Мексико Сити. Заварила къщата му в пълен ред, но него го нямало.
Останала няколко седмици, разпитвала за него, но малкото му приятели твърдели, че и те не знаят нищо. Полицията дори не си мръднала пръста казали й, че такива неща се случват непрекъснато и мъжът й ще се прибере, като му омръзне другата жена.
После един ден телефонът в къщата му звъннал и някакъв мъж й съобщил, че съпругът й е мъртъв, имало безспорни доказателства, но тя трябвало да плати. След продължителни преговори се озовала на тъмна уличка някъде из огромния град. Едно хлапе й подало хартиена торба, а тя му дала парите. Мислела, че е купила снимки на надупченото му от куршуми тяло. Вместо това с ужас видяла черепа.
Бека Хейбър спря, за да събере сили, но преди Бърн да е проговорил. Алис, която се въртеше неспокойно на табуретката си, избъбри:
— Сещаш ли се какво, ако трябваше, Пол?
После с израз на недоверие попита:
— Виждаш ли през прозореца на другата мисъл, на която вярваш?
Невероятно. Алис обърна ококорените си очи към Бека.
— Не вярвам в хиляди подобни чудеса.
О, мамка му.
Алис се намръщи на Бърн и нацупи устни, като че не можеше да повярва на ушите си.
— Господи! — възкликна слисана Бека.
Бърн също остана изненадан от реакцията на Алис, но не по същите причини като Бека Хейбър.
— Момент — каза той на Бека, после стана, приближи се до Алис и клекна пред нея. Скицникът лежеше в скута й и тя продължаваше да държи молива, макар да бе загубила интерес към човечетата.
— Чуй ме, Алис — каза той тихо и сложи ръка върху нейната, за да привлече вниманието й. — Всичко е наред. Няма значение. Няма никакво значение. Разбра ли? Всичко е наред.
— Кое няма значение? — попита подозрително Бека Хейбър.
— Няма значение какво й казвам — отговори Бърн, без да се обръща. — Тя не ме разбира. Трябва да я накарам да схване смисъла на думите ми по поведението и израза на лицето ми.
Искаше от Алис да разбере, че това, което говори жената, него не го засяга. Алис трябваше да овладее гнева си. Да не прекъсва разговора. Отне му доста време. Алис продължаваше да наблюдава Бека, като местеше глава ту от едната, ту от другата му страна, докато той се опитваше да срещне очите й, за да привлече вниманието й. Сякаш Бека Хейбър се бе превърнала в най-ужасното същество, което бе виждала.