И тъй, стигнаха до миналото си. Байда най-после успя да накара Джуд да сподели, че е завършил Тексаския университет, също като Байда, макар и десет години по-късно. Едно нещо водеше към друго и с времето Сабела откри, че харесва тексасеца. Което беше грешка. Можеш да се доверяваш на хората (до определена стенен, разбира се, никога напълно); можеш да разчиташ на тях и да ги товариш с отговорности, но никога не си позволявай да ги харесваш.
И може би това бе единственият проблем по отношение на Джуд. Сабела просто го харесваше, а това компенсираше нищожните подозрения, които хранеше към него. Може би след всички тези години нещата се свеждаха до следното: обстоятелствата са по-важни от участниците в тях. Ситуациите са по-важни от характерите и личностите. Неимоверните усилия, които Сабела трябваше да полага просто за да остане жив, се бяха превърнали в смисъл и съдържание на живота му. Беше се слял с борбата за оцеляване почти до пълно обезличаване.
Но сега трябваше да премине към следващата фаза от плана си, за осъществяването, на която Джуд бе или най-подходящият, или най-неподходящият човек. Бе дошло време да разбере това.
33
От мястото си на ръба на осветеното пространство Сузана се обади на Кевърн по кодирания си мобилен телефон. Бърн разбра от разговора, че са на сигурно място и че Кевърн е учуден не по-малко от тях самите, че превъплъщението на Бърн е минало успешно. Сузана му съобщи името на Естел де Леон Ферес и после обясни, че Байда очаква отговор от Бърн. Разговорът продължи още малко, но Сузана повече слушаше и каза съвсем малко.
Бърн я наблюдаваше, докато говори. Пристъпваше от крак на крак, почти незабележима в края на сянката. Явно обмисля предстоящите си действия. Сигурно го прави по хиляда пъти на ден, помисли си той: преценява последствията от думите си, от всяка своя фраза или от това, което ще премълчи. Живот, изпълнен с внимателно обмисляне, преценяване и взимане на решения.
Всъщност тя никога не можеше да знае дали е постъпила правилно, защото последиците от направения избор са твърде сложни, за да ги проследи до логичния им резултат, ако такъв изобщо има в живот като нейния.
Най-после разговорът приключи и тя затвори телефона.
— Така. Хората на Мондрагон са в дома на Минго. Кевърн ще провери информацията за Естел де Леон. Междувременно ние трябва да измислим план за новата ти среща с Байда, който да ускори малко нещата. Има вероятност хората на Кито да научат нещо полезно от момичето на Минго или Естел де Леон, ако я открият навреме, което ще ни помогне в уреждането на следващата ти среща. Ако това стане, картината може да се промени. Но засега ще играем, все едно че такава вероятност не съществува. Нека Кевърн и екипът му си поблъскат главите, а след това ние ще се свържем с тях, за да видим какво са измислили.
Дъждът ту спираше, ту започваше отново.
— По всяко време, петнайсет минути преди или след всеки кръгъл час — каза Сузана, повтаряйки инструкциите на Байда.
— Да — потвърди Бърн.
Струваше му се, че това е неосъществимо. Как биха могли те двамата да измислят убедителен план? И какво, по дяволите, ще прави той, ако срещата наистина се осъществи? Подобно на толкова други неща в тази лудница, това също му изглеждаше абсурдно. Не можеше да повярва, че хората наистина вършат подобни неща и че дали ще живеят, или ще умрат, зависи от успеха или неуспеха на подобни усилия.
В дъждовната нощ ветрецът бе стихнал и завесите увиснаха тъжно като стари обещания.
Бърн се обърна, наведе се и събу обувките и чорапите си. После съблече ризата си и я метна върху костюма на стола.
Сузана мълчеше. В сумрака той не различаваше подробности от чертите й — бръчицата между веждите, която показваше дали е разтревожена, или замислена, извивката в ъгълчето на устата, която предвещаваше промяна във взетото решение. Взираше се навън.
Обърна се с лице към прозореца, разкопча роклята си до корема и раздвижи краищата й, за да се разхлади. След малко се върна на леглото, седна и се облегна на таблата като Бърн. Като че не изгаряше от желание да започне планирането.
— Какво се е случило с лицето на Мондрагон? — попита Бърн.
— Някой му го е отнел — отвърна тя. Никой не знае истинската история. Носят се най-различни слухове, от магия до сексуална фантазия, при което нещо се е объркало. Не мисля, че някой знае истината. Но и никой не говори за това.
— Кога е станало?