Бърн наблюдаваше лицето на Сабела. Разбра какво става. Сабела го подлагате на проверка чрез свой собствен вариант на детектора на лъжата. Беше виждал този изпитателен и проницателен поглед много пъти на лицето на Алис — пронизващия поглед, който вижда невидимото и чете нечетливото; поглед, който прониква в главата и дори в сърцето ти и открива лъжата. След повече от двайсет години на бягство и укриване цялото същество на Сабела се бе превърнало в трептящ детектор на лъжата. Това несекващо трептящо жужене вътре в него, настроено да улавя всяка неискреност, го бе запазило жив. Бърн си спомни докладите, които беше чел за проникновените разговори между Джуд и Сабела още преди появата на Байда. Невероятно.
— Не знам — каза Бърн. — Но мисля, че тук има някакво огромно недоразумение.
Нещо в лицето на Сабела се промени едва доловимо и толкова незабележимо, че Бърн не бе в състояние да го опише. Но разбра, че Сабела току-що е получил отговора, който е очаквал през цялото време.
Сабела се наведе напред и сниши глас.
— Гази Байда предлага сделка.
Бърн преглътна. Не можа да се сдържи. Толкова се смути, че дори не се сети да отпие от кафето, за да го прикрие.
— Сделка — повтори той като ехо.
Какво общо имаше той с това? Беше изгубил ума и дума. Не бе в състояние да съчини какъвто и да било смислен отговор.
— Иска да го убиеш — каза Сабела. — Да го отървеш от мизерния му живот. В замяна ще пощади десет хиляди американци.
36
Джуд би го изслушал. Бърн не се съмняваше. Но той беше сигурен, както би бил и Джуд, че това си има свои те недостатъци. Ако го изслушаше внимателно, това би означавало да признае, че е този, за когото го мисли Сабела. В противен случай не би го изслушал, защото дяволски добре би проумявал, че в този бизнес да знаеш прекалено много означава да умреш.
Бърн се прокле заради неспособността си да разтълкува изражението на Сабела. Макар да си изкарваше хляба с изучаването на лица, опитът му с Алис в последно време го бе научил, че всъщност никога не е прониквал в по-дълбоките им тайни. Познаваше костите. Познаваше тъкани те и мускулите. Познаваше механиката на напрежението, структурата и еластичността. Но никога не бе преминавал тази граница. Никога не бе виждал невидимото като Алис. И като Сабела. В този момент той виждаше само, че лицето на Сабела се е смекчило, че се е променило, но това беше всичко. Не можеше нито да си обясни, нито да разшифрова скритата в него история.
Каквото и да кажеше този човек от името на Гази Байда, то би било изненада за Джуд. Никой — нито Кевърн, нито Мондрагон, нито пък онези във Вашингтон — не очакваше Гази Байда да се обърне и да застане лице в лице с врага си. И да го моли за помощ.
— Гази и аз работим заедно от дълго време, Джуд — започна Сабела. — Почти от самото начало. Запознахме се малко след смъртта на Рима Хани. Той не беше на себе си. Омразата се излъчваше от него като нажежен ореол.
Предположението на Сабела, че Бърн знае коя е Рима Хани показваше колко е убеден в истинската роля на Джуд.
— Бяхме млади войни. Естествено, аз веднага разбрах, че ми липсва неговият талант. Гази бе изключителен с изобретателността си, със способността си да вижда онова, което другите не виждат, да си представя неща, които другите не могат. Вече двайсет години Гази използва тези свои дарби във всеотдайна служба на Аллах.
Той отново бе снишил глас. Бяха сами, но за Сабела човек никога не е достатъчно сам.
— Моите качества бяха далеч по-скромни — продължи той, — но бяха необходими за успеха на Гази. Стотици от нас с радост даваха своя принос за превръщането на идеите му в реалност. Но всички си имаме врагове, а враговете на хора като Гази са много. Не само ръководителите на западни те правителства, но и лидерите на някои враждебни фракции в ислямските армии искат да го видят мъртъв. Животът му стана труден, почти невъзможен. Като стар лъв Гази трябва да полага все повече и повече усилия, за да остане жив.
Сабела млъкна и отпи от кафето си, без да отмества втренчения си поглед от Бърн. После продължи:
— Но големите изпитания пораждат големи възможности. — Нека ти обясня. Съществуват планове — каза той, предпазливо опипвайки почвата, — за които вашите правителства би трябвало да знаят. В ход са събития, дори в този момент, които биха били фатални за твоята страна, ако не им обърнете внимание. Гази усеща тези неща, защото е живял и като американец, и като арабин; той познава добре и двата свята. Познава начина на мислене и на двете страни. През месеците след събитията от единайсети септември той виждаше страната чака, както никой друг арабии. Каза ми, че то е като да виждаш скелета на жив човек. Гази винаги е казвал, че в революциите, както и в живота, успехът зависи от способността да виждаш отвъд очевидното. Очевидното е курвата на действителността. Всеки може да я има, но само глупаците вярват в любовта й.