Выбрать главу

Бърн бе ужасен от чутото и от положението, в което бе поставен, без да му е напълно ясно какво трябва да прави. Да си представя какво би направил Джуд на негово място не би му помогнало. Това тук бе нещо повече от обикновено превъплъщение. Не му оставаше друго, освен да се подчини на необяснимите импулси на интуицията.

Бърн остави чашата си до тази на Сабела и се изправи. Приближи се до прозореца и погледна към кафенето отсреща. Сузана седеше на една маса с бодигарда. Не си говореха. Тя се взираше в сивата утринна светлина през дебелото стъкло на витрината.

Бърн се обърна към Сабела.

— Обясни ми го с прости думи — каза той. — Точно. Ясно. Без подтекст. Без заобикалки. Трябва да знам какво точно искате и какво предлагате в замяна.

Сабела наведе очи към ръцете си. Пръстите му бяха сплетени. Палецът на дясната ръка мачкаше палеца на лявата. Нищо особено, но Бърн бе поразен. Това беше забранен език на тялото, малка, но многозначителна грешка, издаваща състоянието на Сабела. Беше подложен на смазващ натиск.

Сабела вдигна глава и погледна Бърн.

— Можеш ли да го предадеш, на когото трябва?

Сърцето на Бърн подскочи. Това беше лудост. Нямаше правомощия да отговаря на такъв въпрос. Нямаше кой да му каже дали изобщо трябва да отговаря. Истинска лудост, неконтролируеми чувства, безумно препускане, в което е заложено абсолютно всичко.

— Да.

Сабела кимна, вперил поглед в него.

— Така си и мислех.

Изведнъж заваля като из ведро. Бърн погледна през улицата. Все още виждаше роклята на Сузана през завесата на дъжда.

Докато я гледаше, изгарящ от желание да види лицето й, той осъзна, че се е разкрил. Без никакво усилие Сабела бе узнал, че Джуд е свързан с американското разузнаване. Заля го топъл, влажен страх. Догади му се. Почти почувства допира на цевта в слепоочието си. Бавно се обърна към Сабела.

Но Сабела не държеше пистолет. Той се взираше в Бърн с прегърбени рамене и подгизнала от пот измачкана бяла риза. Трополенето на дъждовните капки почти заглуши тихия му глас.

— Гази иска да инсценираш убийството му — промълви той. — И да докажеш на Мосад, че е мъртъв. И на всички останали. После да го скриеш някъде и да го пазиш.

Бърн го забеляза да преглъща.

— В замяна той ще ти даде всичко: имена, дати, връзки, стратегии… хиляди причини никога вече да не можеш да заспиш. Ще те отведе в пустошта на убийствата, където с него живяхме заедно толкова години.

37

Кашонът с дванайсетте кутии, който напусна горящия склад в промишлената зона в северните предградия на Мексико Сити, бе откаран на международното летище „Бенито Хуарес“ в източната част на града. След час той бе качен на транспортен самолет за смесени товари, пътуващ за Чихуахуа Сити, столицата на един от най-северните щати на Мексико.

В един от десетките складове край Чихуахуа Сити кашонът бе разтоварен заедно с още няколко кашона с пластини от месинг, фибростъкло и пластмаса, използвани при производството на термостатни компоненти за хладилници. Качиха кашоните на товарната рампа. Суровината за термостатните компоненти беше вкарана в склада, откъдето щеше да поеме пътя си към търговците, а кашонът с фалшивия продукт остана в единия край на рампата.

След петнайсетина минути до рампата спря закрит камион. От кабината слезе мъж, който натовари кашона през задната врата. Вътре имаше още двайсет и три подобни кашона с еднаква маркировка. Камионът потегли и след още десет минути пое по шосе 16 към мексиканския граничен град Охинага на река Рио Гранде, срещу Президио, щата Тексас.

Началникът на склада прибра в джоба си петстотин щатски долара за това, че бе оставил кашона на рампата за петнайсет минути.

До граничния пункт в Охинага имаше три часа път. Камионът застана на бариерата в 6:30 сутринта. Митничарите от мексиканската страна бяха свикнали да виждат камиона за хладилна техника на компанията „Ривера“, който пресичаше границата два пъти седмично с товар от складовете в Чихуахуа Сити, и само му махнаха да продължава.

От страната на САЩ обаче беше друго. Един от митничарите, намръщен гринго, известен като един от най-строгите инспектори на граничния пункт, на практика бе на щат при контрабандистите. Можеше да бъде подкупен за всякаква стока, освен дрога. Не работеше с дрога, защото никога не знаеше кога на пункта ще доведат специално обучено куче за внезапна проверка.