Всъщност в този ранен час на пункта имаше такова куче. Митничарят умело прикриваше безпокойството си, докато животното и водачът му си вършеха работата, преглеждайки двайсет и четирите кашона с 450-грамови кутии, съдържащи аерозолна смазка за хладилни компресори. Камионът на „Ривера“ караше най-различни стоки два пъти седмично. Когато кучето загуби интерес, водачът го повика и митничарят даде знак на шофьора, че може да тръгва. После си наля още една чаша кафе от термоса и погледна към празния мост към Мексико, доволен, че потта, изляла се от него през последните десет минути, си струва хилядата долара на минута, които му бяха платили.
38
Мазен Сабела напусна хотел „Паломари“ в проливния дъжд също тъй внезапно, както бе дошъл. Почукването на вратата не го изненада и когато вратата се отвори и хората му, мокри до кости, застанаха на прага, той знаеше, че е време да тръгва.
— Чакай малко — рече Бърн. — Какво… какво…
Сабела каза нещо на арабски и хората му се отдръпнаха в тесния мрачен коридор, като затвориха вратата. После се обърна към Бърн.
— Просто разбери дали ще го направят — каза Сабела. — По-късно ще уточним подробностите. Байда е… под натиск, а това доста стеснява кръга на възможностите. Когато той се затвори, нищо няма да може да се направи.
— И как да се свържа с теб?
— Болницата. Същите инструкции.
— Добре.
— Остани тук още пет минути. Сузана ще чака в кафенето.
Сабела направи крачка към Бърн, сложи лявата си ръка на дясното му рамо и го стисна. Понечи да каже още нещо, но се отказа, обърна се и излезе от стаята.
Бърн се приближи до прозореца и погледна към входната врата, над която висеше анемично синята неонова реклама. Нищо. След няколко минути все още не бяха се показали навън. Но той знаеше, че са си тръгнали.
Погледна към отсрещната страна на улицата през завесата на дъжда и видя Сузана, която стоеше права до витрината и го гледаше. Той й даде знак, че идва. Видя я да кимва, после се обърна и тръгна към вратата. Майната им на петте минути — искаше да се махне от тази хотелска стая.
Блъсна се в стената на тясното стълбище, опитвайки се да вземе завоя, без дори да вижда краката си. Във фоайето мимоходом забеляза, че в смаяното лице на възрастния мъж има нещо повече от изненада от появата му. На един дъх прекоси белия под и излезе навън. Дъждът падаше косо и докато стигне до тротоара на отсрещната страна, стана вир-вода.
Миг след като влезе в кафенето, осъзна, че удивлението, изписано по лицата на двете жени зад витрината със сладкиши, и замръзналите им пози нямат нищо общо с него. Изумен, той погледна към прекатурената маса и столове до прозорците и разлятото кафе, стичащо се по стъклото. Двете жени стояха като заковани с широко разтворени очи.
Бърн изскочи на средата на улицата и трескаво заоглежда залетите от дъжда тротоари, въртейки очи във всички посоки. Пороят бе оглушителен. Но коли нямаше. Нямаше и хора. Нищо. Само дъжд.
Стоеше под дъжда насред улицата като зашеметен. Не беше в състояние да разсъждава. Когато се опомни, единственото, за което можеше да мисли, бе Сузана — какво ставаше с нея в този момент, как се чувстваше, страхът и паниката, объркването…
И за това, което можеше да я сполети, ако се окаже неподготвен за предстоящото, защото дълбоко в себе си знаеше със сигурност, че нещо неизбежно ще се случи. Още не бяха свършили с него. Никой още не беше свършил с него. Всички искаха още и още и той имаше чувството, че Сузана ще бъде използвана по някакъв начин, а той трябва да бъде готов… за всичко.
Тези мисли преминаха през съзнанието му за по-малко от секунда. После той хукна към „Инсурхентес“.
Там спря първото свободно такси и каза на шофьора да го закара възможно най-бързо до „Чапултепек“. Надявайки се на голям бакшиш, шофьорът тръгна да си проправя път през натовареното движение, сякаш животът му зависеше от това. Но Бърн не забелязваше неистовите му усилия, преповтаряйки си наум разказаното от двете сервитьорки за отвличането на Сузана. Щом двамата мъже, които били с нея, излезли от кафенето и пресекли улицата, Сузана се приближила до витрината и погледнала нагоре. Останала там, докато станало ясно, че е привлякла вниманието на някой на прозореца на хотела отсреща. Тогава други двама мъже нахълтали в кафенето и тръгнали към нея. Последвала борба, тя била съборена на пода. Ония я извели навън и я набутали в чакащата кола.