Той я успокои, като повтаряше, че всичко е наред, че няма значение.
Алис спря да движи главата си с израз на дълбоко недоверие към думите му.
— Целият си във въжета, ако това е от тази страна — каза тя и хвърли подозрителен поглед към Хейбър.
Бърн взе лицето на Алис в ръцете си и постепенно насочи вниманието й към скицника. Започна да рисува лице, като непрекъснато повтаряше, че няма значение, че всичко е наред.
Постепенно лицето придоби трудно за разгадаване изражение сблъсък на чувства, смесица от сигнали. Щом Алис забеляза това, започна да се съсредоточава върху задачата да разреши емоционалната гатанка и се поуспокои.
Това продължи десетина минути, макар на Бърн да му се стори, че е минало повече време. Усещаше как Бека Хейбър внимателно го следи. Накрая, след няколко нервни въздишки, Алис изцяло се отдаде на опитите си да разшифрова изражението на лицето, което Бърн бе нарисувал.
След още няколко минути той се изправи и се върна до масичката.
— Извинете ме — каза той и нарочно седна на друго кресло. — Знам, че ви е достатъчно трудно да говорите за това и без да ви отвличат вниманието по такъв начин. Сигурно ви изглежда странно, знам. Съжалявам.
— Не, няма нищо — отвърна Бека и стрелна с поглед Алис. — Добре ли е? Какво й стана?
— Ще се оправи. Един бог знае какво й е.
Сега Бърн виждаше по-ясно лицата на Бека и Алис. Бека се чудеше откъде да продължи. Наведе се напред и сложи черепа на масичката с лице към Бърн. После постави и челюстта до него.
— Мисля, че има и по-добър начин — каза Бърн. — Ако ви трябва доказателство за самоличността, най-добре да се направи ДНК тест.
— Не мога — отвърна тя, придържайки края на лимоненожълтата къса рокля, за да не се вдига нагоре.
— Сега вече го правят и с кости — каза той. — Митохондриална ДНК…
— Вече пробвах. Той беше сирак. Изоставен. Неизвестни родители. Няма братя и сестри. Нямаме деца. Няма медицински картон. Нито зъболекарски.
— Никога ли не е посещавал лекар или стоматолог?
— Не и докато се познавахме. — Тя кимна към черепа. — Има лека зъболекарска намеса. Но докато се познавахме, не е ходил на зъболекар.
— А преди това?
— Не знам нищо за миналото му, освен това, което вече ви казах.
Алис изстена и извъртя очи към Бърн.
5
Малката драма, предизвикана от невъздържаната реакция на Алис, успя да убеди Бека Хейбър, че Алис наистина не разбира какво се говори. Но това всъщност не бе съвсем вярно.
Истината беше доста по-сложна, както всичко останало, свързано със заболяването на Алис. Злополуката я бе лишила от способността да разбира смисъла на думите, все едно дали са написани или изговорени. Но още по-странното бе онова, което Алис бе придобила впоследствие.
Човешката реч неизбежно се придружава от сложен, често несъзнателен репертоар от лицеви мимики, интонации, модулации и жестове. Тези понякога едва доловими прояви се наричат „емоционални нюанси“ и играят важна роля за вникването в смисъла на изговорените думи, тъй като им придават емоционален контекст в допълнение към буквалното им значение. Когато разговаряме, ние използваме тези нюанси несъзнателно, без дори да си даваме сметка, че го правим.
Хората с мозъчни увреждания като Алис, лишени от способността да разбират буквалното значение на думите, компенсират този недостатък, като внимателно следят емоционалните нюанси в поведението на говорещия. Те развиват у себе си едва ли не свръхестествената способност да долавят целта на изговорените думи, без да схващат действителния им смисъл.
Тази сложна чувствителност преминава през друг, още по-странен процес, когато думите се използват, за да прикрият истината. Когато хората лъжат, те се опитват да маскират лъжата, прибягвайки до имитация на правдоподобни емоционални нюанси.
Но дори най-закоравелият лъжец не може да пресъздаде истински емоционални нюанси. Те винаги са неестествени. Но повечето от нас не са склонни да забележат тези признаци на лъжата, тъй като обръщаме повече внимание на значението на думите, които използва говорещият.