Тя се поколеба.
— Защо?
— Не можеш да ми задаваш въпроси.
Знаеше точно какъв тон да използва и видя резултата в изненаданата й реакция — сякаш я бе зашлевил през лицето. Културата на насилието в Мексико Сити бе такава, че за хора като него не беше трудно да сплаши някого. Хората започваха да си мислят, че късметът ги е изоставил и че са попаднали в гротескния свят на прочутата с жестокостта си градска престъпност.
— Кой е той? — повтори Мондрагон.
— Даниел Спота.
— И?
— Той е човекът, с когото се среща сестра ми Карлета.
— От колко време?
— Около година.
— Тук ли живее?
— Живее в Богота.
— Виждала ли си го? Разговаряла ли си с него?
— Три-четири пъти.
Мондрагон се загледа в нея. Дали наистина се е срещала с Байда с новото му лице и не е доловила нещо познато у него? Дали наистина се е заблудила? Дали не го прикрива? Дали няма да познае и него? Не, няма причина. Байда смята, че Мондрагон е мъртъв, тъй че ако тя наистина му помага, няма причина да се сеща за Мондрагон. Миналото си е минало, вече го няма и никога няма да се върне. Никога.
— Трябва да говоря с този Спота — каза Мондрагон. — Как мога да се свържа с него?
— Не знам. Той се вижда със сестра ми, когато идва в града. Това е всичко, което мога да кажа. Наистина не знам — завърши с нотка на протест тя.
— Кой е адресът на сестра ти?
Естел го гледаше с широко отворени очи. Преглътна. Мондрагон виждаше как обмисля вариантите. Ако е напълно невинна, би предала Спота незабавно, стига да можеше. Ако не е, ще започне да увърта.
— Трябва спешно да се срещна със Спота — повтори Мондрагон.
Горделивата Естел де Леон Ферес неочаквано се смути и не бе в състояние да изрече и дума.
— Аха, ливанците държат един на друг, нали, Естел?
Въпреки страха очите й изведнъж се присвиха.
— Да — продължи Мондрагон. — Знам всичко за ливанците. Ще ми помогнеш ли?
Тя го гледаше втренчено, неспособна да реши как да постъпи.
— Ще повикам хората си тук, ще ги накарам да те съблекат и да ти се изредят — каза той. После ще ги накарам да доведат Карлета тук и също да й се изредят. После ще доведат тук и малката ти сестра, Хуана. А, да, разбира се — добави той, забелязвайки учудването й, — и за нея знам. Знам още много неща. Както и да е, рано или късно една от вас ще ми каже как да намеря сеньор… Спота.
Той се изправи и тръгна към вратата, заобикаляйки осветеното петно. Естел го последва с поглед. Изведнъж тя също се изправи.
— Чакайте — каза жената, мачкайки ръце. — Какво… Как да съм сигурна, че ще ни защитите?
— Да ви защитя?
— Трябва да ми обещаете, че няма да ме издадете.
Той се обърна към нея и направи крачка напред.
— Тук съм, за да получа информация, Естел, не за да предлагам защита или да давам обещания. Ще ми дадеш каквото искам. Оттам нататък не ми пука какво ще се случи с теб.
Тя го погледна, ужасена от грубостта му и безнадеждността на положението си.
Той излезе от стаята, оставяйки я сама под злокобната светлина.
40
Без да се бави, Кевърн придвижи информацията, получена от Бърн. Първо запозна Бърн с тримата от екипа си. Целият замисъл на операцията се бе променил и сега Бърн трябваше да почувства, че зависи от тези хора, че е свързан с тях и че вече не е сам.
После Кевърн се обади на Мондрагон и му каза да задържи нещата.
— Просто прекрати всичко, докато не ти се обадя отново. Ще ти обясня по-късно.
Кевърн бе по-възбуден, отколкото при всички други операции в кариерата си, освен случаите на смъртна заплаха. Но той умееше да овладява ентусиазма си. Това не беше трудно за него. Нещата не бяха никак розови. Разказът на Бърн за събитията през последните дванайсет часа съдържаше възможно най-доброто и най-лошото, което би могло да се очаква. Залавянето на човек от ранга на Гази Байда би било венецът на кариерата му. Страхотен успех, наистина страхотен, който би заличил доста от миналите му грехове.
От друга страна, изчезването на Сузана представляваше потенциална катастрофа. Ако я убият, ще настане истински ад на всички нива. Залавянето на Байда ще се преценява в светлината на загубата на отлично обучен оперативен агент. Някой ще трябва да плаща за това.
Според Кевърн обаче залавянето на Байда — ако успее да го осъществи — щеше да засенчи останалите неудачи, стига да не прераснат в нещо чудовищно. Ако обаче се провали, това ще е краят на живота му. И така, за добро или за зло, той реши да не се обажда на Ричард Гордън. Първо ще пробва сам, ще види накъде вървят нещата и какви са шансовете да отърве кожата.