Много неща ще зависят от успешното представяне на Пол Бърн. Кевърн бе предал на Ричард Гордън във Вашингтон, че Бърн е осъществил среща с Мазен Сабела и Гази Байда и сега очаква потвърждение за втората среща. Също като Кевърн и екипа му. Гордън остана силно впечатлен от самообладанието на Бърн. Пробният далечен изстрел на Мондрагон бе улучил целта — засега.
Но сега Бърн трябваше да продължи и Кевърн не биваше да му позволява да се разсейва. Точно в момента Бърн бе разконцентриран и той знаеше защо.
Кевърн извади кутийка сок от минибара до бюрото си, придърпа стол пред Бърн и седна. Бърн още седеше на стола, който му бяха предложили, когато дойде. Почти бе изпил водата в бутилката след продължилия почти час разпит.
Джак Петерсън се бе върнал на поста си във фоайето, а Мати и Лупе бяха заети със задачите, поставени им от Кевърн по-рано. Мати седеше на импровизирана маса и се взираше в монитора на компютър. Лупе бе в другия край на стаята и говореше тихо по мобилния си телефон с гръб към тих.
Кевърн отвори кутийката със сока, подръпна крачолите на панталона си и отпи, без да откъсва очи от Бърн. После въздъхна и затвори:
— Слушай — каза той, опитвайки се да звучи така, сякаш владее положението. Може и да не знаем кой е отвлякъл Сузана, но сме сигурни, че е добре, защото който и да е той, ще поиска нещо от нас, а доброто й здраве ще е разменната монета. Не можем да направим нищо, преди да се свържат с нас и да ни кажат кои са и какво искат. Тогава ще можем да разработим стратегията си.
Кевърн забеляза промяната в лицето на Бърн — изражение, което му напомни за Джуд, когато си мислеше, че го будалкат, лъжат или приемат недостатъчно сериозно. Изражение, което Кевърн ненавиждаше, защото то означаваше, че Джуд е започнал да се окопава, да преразпределя силите на… едноличния си екип. Джуд винаги бе смятал, че ако трябва, ще се бие сам — и ще победи — във всяка война. Решеше ли го, можеше да се очаква всичко. На Кевърн никак не му хареса, че вижда същото изражение на лицето на брат му.
— Давай — каза Кевърн. — Изплюй камъчето.
— Това рано или късно ще свърши — каза Бърн. — Не ме лъжи сега, защото няма да го забравя. И нямам какво да губя в тази игра.
— Така е — отговори Кевърн.
Той разбра. Не можеш да прекараш няколко дни и нощи с жена като Сузана при обстоятелства като тези, особено ако нямаш опит в подобни неща и особено ако си брат близнак на Джуд Лърнър, без да започнеш да изпитваш някакви чувства към нея.
— Не те будалкам — каза Кевърн. Така стоят нещата. Трябва да изиграем тази ръка. Ако имаме възможност, ще я използваме. Всички ние сме работили със Сузана и преди. Не ни е все едно. Щеше да го знаеш, ако беше един от нас. Ясен ли съм?
Бърн кимна — скептично според Кевърн, но такава реакция не бе изненадваща. Това донякъде се хареса на Кевърн. Бърн не изглеждаше уплашен от това, което му предстоеше да извърши. Не му липсваше кураж, но Кевърн все още го полазваха тръпки, като го гледаше и говореше с него, знаейки, че той не е Джуд. Джуд бе най-смелият мъж — най-печеният боец — от всички хора, които Кевърн познаваше. И ето го сега — седи пред него, възкръснал от мъртвите. Само че не той, а друг човек, попаднал в играта при най-странните обстоятелства, за които Кевърн бе чуват през живота си, и въпреки това се държи като истински професионалист. Мамка му, достоен е за възхищение. И уважение.
— В момента — каза Кевърн — трябва да насочим усилията си към залавянето на Гази Байда. Историята със Сузана е свързана с това по някакъв начин и истината ще излезе наяве. Трябва да изиграем играта и това е самата истина, колкото и неприятна да е тя.
Кевърн надигна кутийката със сока и я изпи на три-четири глътки, после я захвърли в книжна торба на пода до прозореца. Погледна часовника си.
— Имаме петнайсет минути до обаждането ни в болницата според графика, даден ти от Сабела. Въпроси?
— Ако ми кажат да отида някъде още сега?
— Ще отидеш. Ще ти сложим микрофон и ти ще им кажеш за него. Ако решението му да се предаде е искрено, това няма да го разтревожи. Ще знае, че е необходимо, и ще знае защо.
— Е, техниката е в изправност и работи — намеси се Лупе, като се приближи към тях и подаде телефона си на Бърн. — Мати също е готова.