— Пол… — Беше Сузана. — Пол, чуваш ли ме. Аз съм добре. Ще бъда…
Гласът й секна. Бърн не вярваше на ушите си… Какво се бе случило?
Тишина. После друг глас:
— Аз съм Висенте Мондрагон. Четири коли след теб сме. Кажи какво става.
Сузана е с Мондрагон?
— Какво, по дяволите, става? — попита Бърн. — Твоите хора ли отвлякоха Сузана?
— Да. Казвай бързо какво става — настоя Мондрагон.
Бърн трескаво мислеше. Кевърн го бе предупредил, че ще има искания. Който е отвлякъл Сузана, ще се свърже с тях, за да им каже какво иска в замяна на сигурността й.
— За бога — каза Бърн, — какви ги вършите? Какво искате? За какво е всичко това?
— Искам да знам къде е Гази Байда. Това правим вече повече от година.
— Все още се опитваш да намериш Байда?
Разбира се.
— Бях при Кевърн, когато ти се обади, и той ти каза да прекратиш всичко. Чух го да ти казва да изчакаш, докато отново ти се обади. Какви ги вършиш?
— О, да, така е — отговори Мондрагон с насмешка в гласа. — А ти запита ли се защо той иска това от мен?
Бърн бе уморен и объркан. Вече нямаше доверие на никого, освен на Сузана, а бе убеден, че има твърде голяма вероятност този побъркан човек да я убие.
— Искам да знам — заяви Бърн, ядосан на Мондрагон, ядосан на Кевърн, на всичко — как е Сузана и какво си намислил!
— Не е важно — отговори Мондрагон. — Просто малка застраховка.
— Застраховка? Застраховка срещу какво?
— Трябва да съм сигурен, че ще ми сътрудничиш във всичко, което поискам.
— Е, и какво искаш?
— В момента, Пол — каза Мондрагон бавно, опитвайки се да преодолее объркването и паниката на Бърн, — искам да знам какво става. Искам да знам къде отиваш и защо. Разбираш ли ме? Животът на Сузана зависи от това.
Мондрагон млъкна, за да даде възможност на Бърн да осмисли последните му думи. Колкото и сериозна да бе мисията му, свързана със срещата с Гази Байда, той в миг осъзна, че най-важната му грижа е да отърве Сузана от Мондрагон.
— Байда предложи да се предаде — каза Бърн.
Този път колебанието бе от другата страна на линията.
— Да се предаде ли?
— Да, точно така.
— Не подозира ли, че не си Джуд?
— Не, не подозира нищо.
— Защо си толкова сигурен?
— По дяволите! Не ме подозира! Щях да усетя. Щях да знам. Не ме подозира!
— Къде отиваш сега?
— В Санта Луиса. Там има малък парк, Хардин Морена, откъдето трябва да се обадя.
— И после какво?
— Ще говоря с Байда. Той ще ми каже какво да правя.
— За да уговорите подробностите?
— Така предполагам. „Просто се обади“, каза той. Сега отивам там.
— Той в Хардин Морена ли ще бъде?
— Беше ми казано да се обадя на един номер от уличен телефон. Разбрах, че ще говоря с Байда. Не ми каза къде ще бъде.
— Защо го прави по този начин? — запита повече себе си Мондрагон. В гласа му прозвуча недоверие или към Бърн, или към Байда. После каза: — Слушай ме внимателно. Пол. Ще го кажа само веднъж. Знам, че имаш начин за връзка с Кевърн. Не му казвай, че сме разговаряли. Не му казвай, че продължавам да търся Гази. След като те открих, няма да те изпускам от поглед. Пред теб има мои хора. Други мои хора пътуват към Хардин Морена. През цялото време ще бъдат около теб. За да останеш жив, трябва да запомниш три неща: не казвай на Кевърн за мен. Дори не споменавай името ми пред Гази Байда.
Той млъкна, очаквайки Бърн да зададе въпроса.
Бърн се подчини.
— И третото?
— Ако ме излъжеш — каза Мондрагон със смразяващо равнодушие, — със Сузана е свършено.
42
Когато телефонът иззвъня, тримата се спогледаха в недоумение. Бяха се събрали около приемник и дигитален рекордер и следяха прелитащите по екрана зеленикави цифри, сякаш бяха понятни думи. Телефонът на Каби — предположи Мати.
— Не, той не отговаря по него — каза Лупе.
— Не е и на Бърн — възрази Мати.
Тя и Кевърн пиеха сок. Лупе все още държеше кафето си. И тримата седяха на столове, приведени над листчета хартия на масата. Лупе си драскаше нещо. Бе нарисувала три спираловидни охлюва. Телефонът спря да звъни.
— Никой не се обажда — кача Кевърн. Чуваха шума от уличното движение.
— Той слуша — каза Лупе. — Бърн е.