Тръгна напосоки, тласкан от нетърпение и чувството за безпокойство, породено от множеството премеждия, които може би го очакваха. Представяше си хората на Мондрагон, смесили се със случайните купувачи, обикалящи сергиите на търговците около площада.
Като минаваше край възрастна жена с две сламени шапки на главата, нахлупени една върху друга, която продаваше разкошни червени цветя, през тълпата и дърветата до слуха му долетяха звуците на латерна. Продавач на разноцветни чорапи, оригинално подредени във форма на слънце върху синя пластмасова табла, ги предлагаше с артистичен жест. Индианка на средна възраст, със сплетена на плитки коса, бе коленичила върху сламена постелка и дооправяше пирамидата от пържени скакалци, която стигаше до кръста й. От другата й страна, върху ярко жълто одеяло, седеше навъсен мъж, струпал пред себе си невероятно разнообразие от предмети: стари напукани химикалки, грамофонни плочи 78 оборота в оригиналните им опаковки от кафява хартия, пръснати като ветрило ръждясали отварачки за бутилки, три малки еднакви гипсови статуетки на ухилен сервитьор с бяла престилка и един розов пластмасов Буда, поставен между два човешки черепа.
Цялата тази шарения още повече засили усещането на Бърн, че е попаднал в друго измерение, в нечие чуждо въображение. Докато се чудеше къде са хората на Мондрагон, той неволно си спомни какво бяха сторили на групата на Халил в Тепито в нощта след смъртта на Джуд. Възможно ли бе нещо подобно да се случи в сградите около този приятен площад?
Като зави край ъгъла и тръгна от другата страна на парка, видя аптеката на отсрещната страна. Но когато се изравни с нея, не забеляза продавач на комикси. Огледа се за телефонната кабина. Откри я. Пресече улицата, тръгна бавно и се спря, преструвайки се, че разглежда витрината на аптеката. Нямаше червена точка до бутона с цифрата шест.
Чакай. Чакай. Погледни името на аптеката: „Морена“. Мамка му. Защо онази жена не беше му казала, че аптеките са две? Продължи нататък по същата страна на улицата, като наблюдаваше площада оттам.
Въобразяваше ли си, или наистина онези мъже вървят успоредно с него през тълпата в парка? Но какво значение имаше? Нали знаеше, че хората на Мондрагон са тук.
Пресече улицата и зави по третата страна на площада. Музиката от латерната все още долиташе отдалеч. Чу детски смях продавач на балони ги примамваше с напевно като молитва подканяне, което едно от децата започна да имитира.
Едва не се спъна в продавача на комикси. Върху старо одеяло, проснато на тротоара, пред него имаше цяла колекция от комикси на ужасите. Всичките бяха стари и оръфани екземпляри от „Фантомас“ и „Елегантна заплаха“, с изобразен на кориците красив тъмнокос злодей с пелерина, заплашително гледащ най-различни героини с оскъдно облекло, едри гърди и дълги бедра, застанали в прелъстителни подканващи пози.
И вляво — аптека „Педрас“.
Той се обърна и се приближи до телефонната кабина, видя червената точка, пусна монета и набра номера. Две иззвънявания.
— Джуд, следят те — каза Сабела.
— Мамка му.
Глупав отговор. Глупав.
— Знаеш ли кои са? — попита Сабела.
Бърн си помисли за Алис. За Сузана.
— Не — отговори той. — Нямам представа. Мислех, че съм чист.
— Обърни се към площада, Джуд. Не се набивай в очи. Ще ти ги опиша.
Бърн премести тежестта на другия си крак, подпря ръка на телефонния апарат и се извъртя.
— Мъжът, който върви по тротоара от същата посока, от която дойде ти. Следи те. Сигурно ще мине край теб и ще влезе в аптеката. Ще се опитат да те заобиколят.
— Добре — каза Бърн.
Мъжът мина покрай него, като едва не се отърка в рамото му, и влезе в аптеката.
— Пипнах го — каза Сабела.
Бърн нямаше представа какво означава това.
— Имаше ли микрофон на ухото? — попита Сабела.
— Да.
— Мамка му. Добре, сега отсреща, онзи, дето си купува балон.
Бърн избърса челото си с ръкава на сакото и забеляза човека.
— Да.
— Вляво от теб — продължи Сабела. — Мъжът, който току-що седна в кафето.
— С мустаците ли?
— Да. И другият, който пресича покрай жената с лотарийните билети.
— С тъмен костюм — потвърди Бърн. — С бакенбарди. Пуши.