Хората, които страдат от пълна афазия като Алис, са почти свръхестествено чувствителни към несъзнателното трепване на лицев мускул, към пресиленото ударение върху определена сричка, към манипулираната гласова модулация или интонация. Те интуитивно долавят, че в емоционалните нюанси се съдържа истината, прозираща през изказа на говорещия, и се мъчат да уловят изкривяването й, сякаш е фалшива нота в солова партия.
Тъкмо тяхната свръхестествена способност да усещат кога някой лъже, е накарала лекарите и учените да нарекат хората с тази особена форма на афазия „човешки детектор на лъжата“. Спонтанната реакция на Алис се дължеше именно на чувствителността й към нюансите на лъжата.
Бърн знаеше какво става.
Бека Хейбър запази външно спокойствие при стона на Алис, но го чу и по объркания израз на лицето й Бърн заключи, че е схванала иронията в него.
— Мога ли да запаля цигара? — попита тя, наведе се към дамската си чанта на пода и извади пакет цигари, преди Бърн да е отговорил. Бързо запали, после се изправи и избягвайки погледа на Алис, се приближи до стъклената стена и се взря в проблясващата повърхност на езерото. Стоеше с гръб към Бърн, а димът от цигарата й се кълбеше пред нея, бял и гъст като захарен памук на фона на яркото лятно слънце.
Беше неспокойна и той си помисли, че това едва ли се дължи само на смущението от неприкрития скептицизъм на Алис. Хвърли пълен с упрек поглед към момичето, което отново извъртя очи, този път мълчаливо, и отиде при Бека до стъклената стена.
— Може ли да ви попитам нещо? Защо не го занесохте в полицията? Защо дойдохте при мен?
— Защото искам първа да узная дали това е той — отвърна тя, без да се обръща към него, с лице на сантиметри от стъклото. — Ако не е вярно, значи просто са ми измъкнали парите. Ако е така, искам да проверя какви са юридическите ми права, и то в международен план. Искам да знам какъв избор ще имам какво мога да очаквам, — когато отида в полицията и им кажа, че някакво хлапе в Мексико Сити ми е продало черепа на съпруга ми в хартиена торба.
— Защо не отидете при адвокат още сега? — предложи Бърн. — Това изглежда разумно. Ще научите какво ви очаква, независимо от резултата.
Тя се обърна към него.
— Не мисля така — каза и дръпна от цигарата, вперила очи в неговите. — Ако го направя, прекалено много въпроси ще останат без отговор. — Обърна глава, вдигна брадичка и издуха дима навътре в стаята. — Нямам нищо. Нищо. Него го няма, а някакво хлапе ми продава това… — Тя посочи с глава черепа. — И ако не е той, оставам без нищо. Просто изчезнал съпруг. А това са само приказки, нали?
— Да, така е.
— Е, на мен приказки не ми трябват.
Звучеше логично. Какво можеше да каже? Лъжите може би засягаха незначителни, смущаващи и лични неща, които не го интересуваха. Обстоятелствата бяха необичайни и непривични за него. Обикновено го търсеха от щатски или федерални правоохранителни агенции и други институции.
— Как го пренесохте през границата? — попита той, надявайки се, че гласът му изразява по-скоро любопитство, отколкото подозрение.
— Ами платих на едни хора да го прекарат. Знаех, че няма да мине през митницата без досадни разправии.
— Значи познавате хора, които вършат подобни услуги?
Тя се усмихна за пръв път, откакто бе дошла.
— Бях в Мексико Сити. Там няма невъзможни неща.
— Откъде сте сигурна, че това е същият череп?
— Направих отпечатък от глина на горните и долните зъби. Казах им, че няма да им дам останалата част от парите, ако отпечатъците не съвпадат.
— О, с какви неща само се занимаваме! — изломоти Алис.
Бека отново не й обърна внимание. Алис седеше с наклонена на една страна глава и обърнати нагоре очи, сякаш й се налагаше да търпи най-невероятни глупости.
— Ще трябва да се консултирам с антрополог каза Бърн — Ще трябва да…
— Вече го направих — прекъсна го Хейбър. — От статията ви знам, че първо трябва да се определят расата и полът. И освен това исках да разбера дали не са ми продали нещо… от гробищата. Занесох черепа при доктор Грациела де Ачевес, антрополог към Автономния мексикански университет. Според нея черепът принадлежи на човек от бялата американска раса, въз основа на данните от изследванията на Райн и Мур. Каза да ви спомена тези имена, защото със сигурност сте ги чували.
Да, беше ги чувал. Познаваше и работата на доктор Де Ачевес, уважаван медицински антрополог.