— Току-що минаха край парк „Ундидо“.
— Чудесно — каза Мондрагон. — Ще изчакаме да стигнат до отбивката.
— Джуд — каза Сабела, нарушавайки мълчанието. — Стой там, където си. Ще оставя телефона за малко, но пак ще се върна.
— Какво? Да чакам ли?
— Просто не мърдай оттам. Стой на телефона. Говори с твоя човек. Ще се върна.
Бърн не можеше да повярва.
— Току-що остави телефона — каза той на Кевърн.
— Оставил е телефона? Какво означава това?
— Остави шибания телефон. Каза ми да продължа да говоря. Да не мърдам оттук.
— Мамка му, той се измъква — отвърна Кевърн. — Ще избяга, мамка му!
Човекът на Мондрагон в аптеката виждаше Бърн през витрината. Държеше го под око, докато обикаляше между рафтовете в малкото помещение. Отначало нямаше никой, после влезе една жена с дете — едно от ония деца, които те зяпват сериозно и мълчаливо и не можеш да ги накараш да отклонят вниманието си от теб по никакъв начин. Изнервяше го.
Аптеката беше с Г-образна форма и той зави в прохода към другия ред рафтове, за да се отърве от хлапето, без да изпуска Бърн от очи. Чудесно — списания. Потърси по-еротични корици и взе едно тъкмо в момента, в който от задната врата откъм вътрешния двор влезе друга жена.
Жената изглеждаше добре, под четирийсет, с небрежно вдигната нагоре тъмна коса. Носеше синя рокля с копчета отпред. Най-горното беше разкопчано. Бюстът й си го биваше. Той погледна към Бърн.
Жената тръгна право към него, очевидно също заинтригувана от списанията, но от изложените от другата му страна. Като прибра смутено полата си, тя се извини, а той отстъпи назад, за да й направи път. За миг, докато се изнизваше край него със скромно наведени очи, се оказаха лице в лице. Гърдите й раздвижиха въздуха буквално под носа му. Като премина от другата страна, тя се обърна с гръб към витрината, наведе се и затършува из списанията на най-долния рафт. Бърн остана в полезрението му, зад нея.
Позицията й не можеше да бъде по-добра за него. Трябваше само леко да мръдне очи, за да отмести поглед от Бърн към гърдите й, които под въздействието на гравитацията напираха да се изсипят от деколтето.
Изведнъж малкото момиченце отново се появи точно на пътеката зад жената и отново настойчиво го зяпна. Главата му едва се показваше над гърба на жената, сякаш бе закрепена отгоре.
Цици, дете, Бърн. Цици, дете, Бърн. Хлапето го вбесяваше. Жената повдигна няколко списания, за да надзърне под тях, при което гърдите й се залюляха. Момиченцето продължаваше да го гледа. Бърн говореше. Жената приклекна и мушна хубавичката си ръка по-навътре…
После хлапето измести втренчения си поглед над дясното рамо на мъжа, без да промени застиналото като камък изражение на лицето си.
Той не забеляза ръката, протягаща се през рамото му, за да закрие устата му, преди ножът да свърши работата си в гърлото му. Разбра, че умира. Жената се изправи и мина край него, все едно го нямаше. После той усети, че го влачат по пода.
Последното, което видяха очите му, бе немият налудничав поглед на момиченцето, което не побягна, не мигна и дори не трепна при вида на случилото се. Сигурно си мислеше, че да наблюдаваш убийство между рафтовете в аптека е нещо обичайно.
46
Бърн стискаше слушалката, навел глава над апарата, придавайки си вид, че слуша напрегнато. Всъщност не чуваше нищо. Тишина и от двете страни. Това, което ставаше, бе извън неговия контрол, беше невъобразимо и невероятно. Но продължаваше да се случва.
Изведнъж Кевърн изкрещя:
— Джак! Джак! Внимавай! Внимавай!
После изпищя жена и се разнесе оглушителен трясък.
Бричката връхлетя върху тях изневиделица с огромна скорост и се вряза във вратата откъм шофьора като торпедо. Заклещени една в друга, двете коли се понесоха по главната улица сред облак дим от горяща гума и искри, после бутнаха два автомобила, преди да спрат само на няколко метра от витрината на ресторанта на ъгъла.
Джак Петерсън загина на място. Лупе умираше на задната седалка, пронизана в гърдите от дълго около метър парче хромирана ламарина, приковало я към облегалката. Мати също береше душа, ударена в лявото слепоочие от нещо с големината на юмрук.
Кевърн извади голям късмет.
Беше замаян, със счупена ключица и кървяща рана на челото, но бе в съзнание и бе посегнал да откопчае предпазния колан още преди шумотевицата да стихне. Знаеше какво се е случило; знаеше и какво ще последва. Вратата от неговата страна бе изкъртена и докато колата се пълнеше с гъст лютив дим, той успя да се освободи, изтърколи се на една страна и се свлече на асфалта в тясното пространство между смачканите коли и стената на ресторанта.