Клиентите на ресторанта се бяха отдръпнали от прозорците и изплашено гледаха към улицата. Кевърн запълзя незабелязано покрай стената, стигна до ъгъла и зави зад него. Тук нямаше да го видят и той спря за миг, за да си поеме дъх. Струваше му се, че е добре, но вътрешностите му се бяха издули до пръсване. Главата му пулсираше от удара; бе почти оглушал.
След секунди се появиха двама мотоциклетисти с каски и се приближиха до димящите коли. Шофьорът на бричката, също с каска, се измъкна навън и олюлявайки се, се покатери отзад на един от моторите. Другият мотоциклетист се насочи към колата на Кевърн, спря и откри огън от автомат с къса цев, при което ужасените клиенти на ресторанта налягаха на пода. Изпразни цял пълнител, зареди нов, изпразни и него.
Бръкна в джоба на коженото си яке, извади ръчна граната и я хвърли на задната седалка на бричката. После двамата дадоха газ и с рев се отдалечиха. Когато гранатата избухна, предизвиквайки втори и трети взрив в резервоарите за гориво, мотористите вече бяха изчезнали.
Всичко продължи по-малко от минута.
— Джуд — чу се гласът на Сабела. — Затвори телефона и влез в аптеката. Мини направо през задната врата и излез във вътрешния двор.
— Чакай…
— Човекът на Мондрагон не е там.
— Но аз току-що чух…
— Прави каквото ти казвам.
Бърн тръшна слушалката, пусна мобилния телефон в джоба си и влезе в аптеката, на няколко крачки от него. Вътре се ориентира бързо, сви по пътеката между рафтовете, където едва не се сблъска с четирима души, събрани около нещо на пода.
Те го погледнаха объркани и изненадани. Бърн светкавично прецени, че това са аптекарят в бяла престилка, вероятно съпругата му, също в бяла престилка, и едно дете с майка си. Той не се спря, за да разбере дали е прав, просто мина покрай тях, подхлъзвайки се в онова, което гледаха.
Когато си даде сметка, че току-що е минал през локва кръв, и се досети как се е появила там, вече отваряше вратата към вътрешния двор. Там за ръката го хвана жена.
— Ела — каза тя и го поведе.
Бедрата й се очертаваха под синята рокля. Пресякоха двора, минаха през друга врата и се озоваха във втори вътрешен двор, после тръгнаха нагоре по каменни стълби. На втория етаж свърнаха по коридор и застанаха лице в лице с Мазен Сабела.
— Издърпах го под стълбите — каза той на жената.
Погледна Бърн и той изпита чувството, че нещата излизат извън контрол. Забеляза кръв по дрехите на Сабела. Потеше се и се задъхваше.
Сабела отмести поглед върху жената.
— Отивам да приготвя колата. Ще чакам от другата страна на улицата. Знаеш къде.
После изчезна. Жената изведе Бърн на открита тераса. Прекосиха я и влязоха в стаите.
Байда се обърна към тях. Стоеше до отворените прозорци, които гледаха към площада. Намираха се над аптека „Педрас“. В едната си ръка държеше пистолет, а с другата притискаше миниатюрна слушалка към ухото си.
— Твоят човек няма да дойде — каза Байда. — Мъртви са. Всичките.
Бърн го зяпна изумен.
Байда протегна напред ръце със слушалката и пистолета.
— Сабела ги взе от човека долу в аптеката. Чух как докладваха на Мондрагон, че работата е свършена.
Бърн знаеше, че това е истина. Нямаше никакво съмнение.
— Момчетата на Мондрагон са те видели да влизаш в аптеката — каза Байда. — Опитали се да се свържат с човека вътре и когато онзи не отговорил, сменили честотата. Това вече не върши работа — добави той и захвърли слушалката. — Там долу вече няма никой — посочи той с глава към площада.
Байда говореше бързо. В прословутото му самообладание се прокрадваше смущение.
— Обадих се на моите хора — продължи той, като тръгна през стаята към фотьойл, върху който имаше отворена чанта. Мушна пистолета в нея. — Трябва да тръгвам.
Жената, която не бе казала и дума, вадеше разни неща от отворено чекмедже на скрина до вратата към друга стая. Подаде на Байда нещо, увито в найлон приличаше на плик с документи, който той натъпка в чантата. От него се лееше пот.
— Ще ти дам един номер — каза той. — Няма да го запомниш в цялата тая бъркотия… Ще ти покажа къде да го скриеш. Свали си панталона. Карлета, un boligrafo!