В известен смисъл бе по-трудно да избегнеш преследването, когато вали. Преследвачите се криеха от дъжда, но и от обектите си и ставаха по-трудно забележими. В същото време дъждът пречеше на обекта да открие преследвачите си.
От друга страна, дъждът имаше и някои преимущества. Криейки се от него, преследвачите често губеха полезрение, принудени да надничат през тесни отвори или замъглени прозорци.
Така или иначе, Сабела несъзнателно съобразяваше всичко това. Беше му станало втора природа. Нагаждането към промените в околната среда за него отдавна се бе превърнало в подсъзнателен рефлекс.
Колата бе само през няколко входа от него, но не бе паркирана на улицата, а зад затворената врата на гараж, излизащ направо на улицата.
Дъждът ту се засилваше, ту отслабваше. Сабела се скри в един вход и зачака дъждът да се усили — като танцьор, изчакващ тялото му да налучка ритъма на музиката, преди да се включи в танца.
И тогава се изля истински порой. Той излезе от прикритието си и хукна, без да обръща внимание на дъжда и препълнените канавки. Беше се концентрирал върху времето и онова, което очите му успяваха да зърнат. Дали чистачките на някоя от паркираните коли няма да се раздвижат? Това дали не е ръка, която бърше замъгленото стъкло отвътре?
Натисна бутона за отваряне на вратата и влетя в гаража, без да забавя крачка. Ключовете вече бяха в ръката му, когато отвори вратата на колата и вече завърташе ключа, за да запали, когато вратата на гаража се отвори докрай. Той изкара колата на улицата и потегли в дъжда.
С една ръка на волана и очи, шарещи през прозорците, за да регистрират всяко движение навън, с дясната ръка той включи радиоприемника на седалката до себе си. Сигналът беше силен.
— Съветвам те да застреляш Висенте, ако ти се открие възможност — каза Байда.
— Чакай! Изслушай ме… — извика панически Бърн.
— Слушай какво, приятелче — изсъска Байда гневно и нетърпеливо. — Сделката с моето сътрудничество включваше осигуряването на безопасността ми. Това не стана, нали? И няма изгледи да…
Сабела изслуша напрегнатия диалог в апартамента над аптеката на площад „Хардин Морена“. Репликите звучаха като изстрели и колкото повече се отдалечаваше той оттам, толкова по-добре се чувстваше.
Но за истинското облекчение бе още рано. Информацията, че Мондрагон с жив и преследва Байда, бе смайваща. Без малко да го обземе паника. Но изведнъж през мъглата на заплахата съзря откровение: новината бе добре дошла; тя му даваше възможност да обърне бързия ход на събитията в своя полза.
Приведен напред, за да вижда по-добре през поройния дъжд, той отново прослуша внимателно записа на разговора. Ако разбираше поне малко от човешка психология, от омраза и отмъщение, то би трябвало скоро да чуе един познат глас. Когато това стане, ще знае, че прецизното планиране и изтощителните му усилия ще бъдат възнаградени. Скоро всичко щеше да свърши. Веднъж завинаги.
48
Бърн отново изпита странното чувство, че мигът продължава безкрайно в дългия дъждовен следобед. Сега имаше възможност да убие Байда. Беше пред него и слагаше последния предмет в чантата. Трябваше само да вдигне предпазителя, да насочи пистолета и да стреля. Терористът, когото американското разузнаване преследваше от повече от година, щеше да бъде мъртъв.
Но играта се бе променила. Дори и да събере кураж да застреля човек от толкова близко разстояние, Бърн нямаше да е сигурен, че постъпва правилно. Гази Байда бе предложил да сътрудничи и изведнъж се бяха появили цял куп причини да го оставят жив на всяка цена. А Байда дори бе увеличил залога и напрежението, намеквайки, че е в ход терористична акция, в резултат на която ще загинат хиляди хора… и че само той може да я спре.
Измяната на Мондрагон бе променила играта още веднъж. Възможностите се бяха променили. Съотношението на силите — също. Бърн вече не беше сигурен в нищо.
Когато вратата се отвори с трясък, и тримата се обърнаха едновременно. Жената стоеше между Бърн и вратата. Чу се приглушен изстрел и от главата й изригна кървав фонтан, който го заля с живата топлина на последния й миг.
Байда застреля мъжа, който политна назад, а в паниката си Бърн изпразни целия пълнител в празната рамка на вратата.
Без видима причина Байда се свлече на пода в неестествена поза върху ръката си.