За пръв път, откакто Мондрагон бе влязъл през вратата, нещо се раздвижи в очите на Байда. Бърн бе удивен от оживлението, което се пробуди в тях. Беше страх, да, но и нещо повече. Байда искаше да каже нещо. Дори започна да издава нечленоразделни звуци изпод превръзката на устата, сумтене и скимтене, отчаян опит да говори.
Мондрагон не му обърна внимание. Обърна се, наведе се ниско над Байда и издаде глава напред. Изхвръкналите му очи и устни изглеждаха по-зловещи от всякога.
— Виждаш ли това, Гази? — попита той бавно с едва сдържана ярост в гласа. — Искаше да ми сториш най-лошото, да ме лишиш от лице, от сърцето и центъра на същността ми, от видимата ми душа. Смъртта би била милост за мен. Но ти искаше да умирам всеки лен. Така и стана.
Мондрагон млъкна и Байда прекрати мъчителното си усилие да получи възможност да обясни. Сега Бърн ги чуваше как дишат, сякаш дъхът на единия се всмукваше от другия, носейки в себе си взаимната им омраза.
— Но твоето светотатство породи един парадокс, Гази. Лишавайки ме от лице, ти създаде друго на негово място. Разгледай го внимателно — каза Мондрагон и се наведе още по-близо, бавно въртейки глава насам-натам. — Това е лицето на собствената ти смърт.
Господ обичаше Лекс Кевърн. Късметът не го изостави.
Щом влязоха със Сузана в прохода откъм улицата, те се притиснаха един в друг, за да си поемат дъх и да се поуспокоят. Само за миг, Кевърн поведе към по-светлия край на прохода, за да огледат вътрешния двор. За щастие, той веднага забеляза човека, оставен долу да наблюдава входовете.
Беше се облегнал на стената в началото на прохода, който излизаше на улицата на ъгъла на площада, и пушеше. Виждаха се само лакътят и димът от цигарата му.
Кевърн отстъпи назад и се допря до Сузана. Прошепна нещо в ухото й. После се върнаха по същия път, на улицата се разделиха и тръгнаха под дъжда в противоположни посоки.
Сузана заобиколи по пресечката и стигна до входа откъм другия край на вътрешния двор, от противоположната страна на пушещия пазач. Щом влезе, потърси нещо, което да й даде повод да излезе на двора. Откри го в средата на прохода — две кофи и парцал с дълга дръжка, облегната на стената.
Мушна пистолета под роклята си и го закрепи на колана. Останалото щеше да свърши на открито. Взе кофите и тръгна към края на коридора, където спря и се огледа. Пазачът си стоеше там.
Кевърн стигна до края на отсрещния проход и надзърна. Пазачът все така се подпираше на стената; още нищо не бе привлякло вниманието му. Мушна пистолета на Мондрагон на кръста си, извади сгъваемия нож от обувката си и го отвори.
Сузана излезе на двора и тръгна към една от струите дъждовна вода, стичаща се от улуците върху плочите. Остави кофите, изрита обувките си и придърпа края на роклята си чак до кръста, разголвайки колкото се може повече краката си. После взе едната кофа и преструвайки се, че я намества под струята, се наведе с гръб към пазача, давайки му възможност добре да огледа задника й през подгизналите бикини.
Когато Кевърн надзърна иззад ъгъла, забеляза, че пазачът е променил позата си. Беше се изправил, насочил цялото си внимание към нещо на двора. Кевърн заобиколи, благодарен на трополящия дъжд, който поглъщаше тихите шумове, предвещаващи опасност.
Наложи се да пререже два пъти гърлото на пазача, за да свърши работата. Подържа го, докато изгуби съзнание, после го отпусна на земята и погледна към Сузана, която се бе върнала под колоните на прохода и го наблюдаваше. Кевърн й посочи с глава към страната на двора откъм площада.
Преди да се качат по стълбите, те обсъдиха вероятностите. След като избраха най-правдоподобните, Кевърн й подаде пистолета със заглушител, който бе взел от пазача. Тя имаше опит най-вече с такова оръжие, а точността щеше да бъде решаваща.
С изненада откриха, че Кито и другият пазач не са пред вратата на апартамента. Отпред имаше малка зимна градина с палми и няколко градински мебели. От вътрешния двор до мястото, където Кито и пазачът убиваха времето, имаше около петнайсетина метра. Площадката на стълбището за втория етаж бе на още толкова разстояние от тях.
Последва ново кратко съвещание, проведено шепнешком. След това Кевърн се върна обратно до противоположния край на вътрешния двор, където имаше същото стълбище. Събу обувките си и се заизкачва колкото може по-бързо. Целта му бе да стигне до втория етаж, да заобиколи и да се озове на метър-два от Кито и другия пазач.