После се огледа и стаята й припомни къде се намира. Тя спусна крака на пода и се хвана за ръба на дюшека. Бавно си пое дъх и разтърси глава.
Изправи се и тръгна към банята. Пусна студената вода и се погледна в огледалото. За около секунда мозъкът й остана абсолютно вцепенен и я обля нова вълна на паника, защото лицето, което я гледаше, не й говореше нищо. Съвсем беше забравила, че е боядисала косата си.
„Господи — каза си тя. — Я се вземи в ръце.“ Сюзън изми лицето си, взе поставената до мивката водна чаша и излезе в дневната на апартамента. Кофичката за лед бе там и в бутилката „Абсолют“ бяха останали петдесетина грама. Тя загреба с шепа останките от разтопилите се ледени кубчета и ги пусна в чашата. После изля остатъка от топлата водка вътре и я разбърка.
Течността не беше много студена, но тя бързо изгълта половината. Водката й изгори гърлото и болезнено прониза празния й стомах, но я освежи и й помогна да се успокои.
Мисълта, че съдържанието на чашата е единственият алкохол, с който разполага, изобщо не я утеши, но върху този проблем можеше бързо да се фокусира и да го реши.
Знаеше, че алкохолът унищожава паметта и стабилността й, но не можеше да погледне живота без вцепеняващата му утеха. Особено пък сега.
Тя остави чашата на умивалника и докато се къпеше, изпи остатъка. Не бързаше. Миеше тялото си бавно и внимателно. Знаеше, че след още шест месеца небрежността и алкохолът вече видимо ще окажат въздействието си върху него. Когато всичко това свършеше, трябваше да направи нещо, за да се приведе отново във форма.
Имаше толкова много работа. Да уреди преместването на Сиси в онова училище. Да осигури майка си. Да си намери жилище и работа. Да престане да пие толкова много. Прекалено много неща, за да мисли за тях едновременно.
След като се изкъпа, тя поръча още алкохол и лед от службата за обслужване по стаите. После си облече чисто бельо, седна пред огледалото на тоалетката и внимателно положи основата на грима, сенките на очите и спиралата на миглите. После се зае с устните си. Първо светлото очертание. После цвета. Накрая гланца.
Почувства се по-добре. Сега носеше черен дантелен сутиен и черни бикини. Сети се за реакцията на Девлин и се усмихна.
Първо бе възнамерявала бързо да го вкара в леглото, да получи власт над него и да го накара да копнее за нея. Не се беше получило. Девлин й каза, че ще й помогне и без това. И което още повече я изненадваше, тя му повярва. Но това само я накара да го желае още по-силно.
Погледна лицето си в огледалото и каза:
— Майната му, винаги е едно и също, щом вече всичко е речено и сторено, нали?
Продължи да се разкрасява. А Сюзън Ферленгети бе достатъчно възрастна и разумна, за да разбира признаците. Тя гласно се засмя на мисълта, че Девлин искрено я привлича. Ето че се обличаше заради него и че се опитваше да си вярва, че й е определил среща за вечеря.
Тя погледна часовника. Девет и половина. Зачуди се дали ще пристигне навреме.
Дойдоха за Дарил като тайна полиция. Направиха го, без да обръщат внимание на времето, мястото или обстоятелствата. Беше достатъчно рано, че наоколо да има много хора. Малко след десет. Дарил си бе легнала преди петнайсетина минути. Беше уморена от неспокойния сън в хотела предишната вечер. Искаше да се наспи добре и да стане рано, за да хване автобуса за Хамптънс.
Те влетяха във фоайето на блока. Водеше ги Джо, който все още се смяташе за лидер. Усмихнатият Месина удари портиера по лицето с юмрук. Нямаше никакви предупреждения, никакви думи. Просто удар, достатъчно бърз и силен, че да смаже хрущяла на носа му, да му строши скулата и да повали човека в безсъзнание.
Еди вървеше последен. Следите от боя с Девлин по лицето му бяха станали жълто-морави. Настроението и намръщената му физиономия бяха също толкова отвратителни. Носеше гаден на вид таран, от онези, които полицията използва при акции срещу наркотрафиканти. Беше грозно, продълговато парче чугун с дълги дръжки от двете страни. Тежеше петдесетина килограма и в начина, по който се използваше, нямаше нищо сложно. Двама мъже просто блъскаха с него по вратата два, три или четири пъти, докато ключалките, резетата, касите и вратите не се огънеха, разцепеха или счупеха.
Оставиха портиера отпуснат върху бюрото му, леко потръпващ от безусловните си рефлекси, които се мъчеха да вкарат въздух в дробовете му.
Тримата тихо се качиха горе с асансьора и заеха позиция пред вратата на Дарил. Джо и Еди хванаха тарана с две ръце и застанаха странично към вратата с петдесетте килограма чугун помежду си.