Двамата сбърчиха лица един срещу друг и тихо залюляха чугунения таран назад-напред, за да наберат инерция. Искаха да премерят времето точно, така че с цялата си сила и тежест да нанесат страшен, могъщ удар, който щеше да отвори вратата.
Искаха да го направят с един удар от гордост. А и от предпазливост, защото макар че съседите можеха да чуят удара, ако го последваше тишина, просто нямаше да му обърнат внимание.
Месина стоеше до отсрещната стена, за да им направи място.
Докато набираха инерция, двете горили тихо брояха. Пет, залюляване назад, четири, залюляване назад, три, две — на едно те блъснаха тарана във вратата на Дарил с такава сила, че сякаш в нея се разбиваше автомобил.
Резето изскочи от гнездото си и всички ключалки се разбиха. Вратата полетя навътре и остави петдесетсантиметрова вдлъбнатина в стената отзад.
Месина не беше толкова едър и силен, колкото Джо и Еди, но бе по-бърз. Той прелетя покрай тях и влезе в апартамента още преди вратата да бе отскочила обратно. Ударът стресна Дарил толкова силно, че дъхът й секна. Тя премигна, замаяна и загубила ориентация в студената затворена спалня.
В следващия миг Месина се хвърли отгоре й като атакуващо куче. Сграбчи я за гърлото, вдигна я от леглото и силно я блъсна в стената — веднъж, после още един път. След това я пусна и тя се свлече на пода.
Джо и Еди влязоха в стаята и включиха осветлението. Когато видяха проснатата на земята Дарил, облечена само в тениската с надпис „Аз обичам Ню Йорк“, двамата маниакално се ухилиха.
Видяха дългите й крака и тъмния участък помежду им.
— Майната му — изръмжа Еди. — Хайде да я чукаме. Я вижте к’ва готина путка има.
— Не тук, глупак такъв — отвърна му Джо. — Трябва да я отведем от апартамента й.
Дарил все още беше замаяна. Дишаше трудно и главата й не можеше да се проясни. Ези застана над нея, хвана я под мишниците и грубо я изправи на крака.
— Събуди се, тъпа кучко! — извика в лицето й той. — Обличай се. Имаш една минута, или ще ти счупя шибаните крака!
Дарил погледна тримата огромни мъже и се вцепени от объркване и страх. Нямаше представа какво да прави. Мисълта да се опитва да им се противопостави бе абсурдна.
— Размърдай се! — изкрещя Джо.
Дарил се запрепъва към гардеробната и намери чифт джинси, провесени на дръжката на вратата. Не носеше бикини, но нямаше да им достави удоволствието да я гледат как ги обува. Обърна се с гръб към тях и навлече джинсите. Вдигна ципа и закопча копчето, после влезе в гардеробната.
— Побързай — извика Джо. — Обуй си някакви обувки.
На един от рафтовете бяха сгънати сутиените й. Тя взе един, измъкна ръкавите на тениската си и си сложи сутиена отдолу.
— Хайде — отново извика Джо.
Дарил остана с гръб към тях, изхлузи тениската си, свали от една закачалка груба риза, облече я и я закопча догоре. С крака намери чифт бели еспадрили и ги обу. Беше толкова уплашена, че се чувстваше така, сякаш ще се подмокри. Излезе от гардеробната и рече:
— Трябва да отида до тоалетната.
Джо я стисна за ръката толкова силно, че тя се уплаши да не я счупи.
— Не! — изкрещя той.
После я повлече навън от стаята. Месина гледаше похотливо зад тях, а Еди доволно мъкнеше петдесеткилограмовия таран, сякаш бе обикновен куфар.
Измъкнаха я от апартамента, като оставиха разбитата врата да виси отворена на изкривените си панти.
Както им беше наредил Уекслър, те отведоха Дарил в апартамента на Сюзън, който се намираше наблизо на Шейсет и пета улица и Второ авеню. Цялата акция, от момента, в който влязоха във фоайето на блока, докато грубо не я блъснаха на дивана в дневната на Сюзън, им отне само осемнайсет минути.
След като двама наематели го бяха открили замаян и потънал в кръв, портиерът в блока на Дарил тъкмо започваше да набира номера на полицията.
Когато Девлин пристигна пред вратата на хотелския апартамент на Сюзън, беше десет и половина. Носеше черни панталони, бяло поло и леко, сиво копринено сако на Армани. Сакото подхождаше на широките панталони и бе достатъчно свободно, за да прикрие кобура с 45-милиметровия пистолет.
Реши, че е достатъчно представителен и пъхна електронната карта в процепа.
Сюзън седеше в спалнята си, когато чу вратата да се отваря. За стотна от секундата си представи, че отново е в жилището си, че чака Уекслър и че той е дошъл да я вземе, преди да се е приготвила. Почувства толкова силен прилив на паника и омраза, че трябваше да затвори очи и да се принуди да осъзнае, че не е в апартамента си.