Накрая Девлин не можа да се удържи и попита:
— Защо, по дяволите, не го напусна?
— О, не е толкова трудно за разбиране. Отначало не го напуснах, защото си мислех, че ще мога да печеля от него и в същото време да го държа на една ръка разстояние. Парите, апартамента. Работата в бара също беше много интересна. Но Уекслър не е такъв човек, че да дава, без да взима. Може и да имам много недостатъци, но самозаблудата не е сред тях. Знаех точно в какво съм се превърнала. Бях твърдо решена да се измъкна, но не искам да разрушавам моста, преди да намеря начин. Започнах да кътам настрани малко пари. Кроях планове. Но преди да се приготвя, го видях да прави нещо, което ме ужаси.
— Какво? — попита Девлин.
Сюзън сбърчи лице и отвърна:
— Не ми се говори. Но след това вече не можех просто да го изоставя. Когато открих, че знае къде са парите ми, къде живее семейството ми и дори какво възнамерявам да правя, се ужасих. И тогава се появи ти.
— Радвам се.
— Защо?
— Защото заслужаваш нещо по-добро.
— Къде съм чувала тези думи преди?
— Понякога се случва да са истина.
— Това не означава непременно, че ще го получа.
— Но не означава непременно и че няма да го получиш. Хайде да отидем на онази разходка, която искаше.
Джо заключи Дарил в спалнята на Сюзън и я остави там докато тримата с Еди и Месина чакаха в дневната пристигането на Уекслър.
Еди не мирясваше.
— Смятате ли, че онзи скапаняк Уекслър ще ни я остави за малко, след като свърши?
— Защо — рече Джо. — Харесва ти да си втори ли?
— Хей, майната ти. Аз съм първи.
— Що не си го начукаш?
— Искам да чукам нея — отвърна Еди.
Джо се изправи и започна да се разхожда назад-напред.
— Добре де, само си дръж хуя в гащите, докато Уекслър не ни каже, че е свършил. Не искам, когато влезе тук, да ни се налага да крием онази кучка полумъртва под леглото.
— Спокойно бе.
Докато разговаряха, Месина просто ги гледаше. Присмехулното му изражение не се променяше. Нито Джо, нито Еди знаеха какво си мисли, но по вида му и двамата смятаха, че разговорът за изнасилването на Дарил му харесва.
Когато чуха ключът на Уекслър да се превърта в ключалката, двамата млъкнаха. Той влезе в апартамента и просто попита:
— Къде е тя?
— В спалнята — отвърна Джо.
Еди намигна на Джо и се усмихна, докато вървяха зад Уекслър.
Дарил седеше на стола до прозореца. Беше преровила чекмеджетата на Сюзън за някакво оръжие. Не откри нищо полезно, но намери няколко чифта памучни бикини на Сюзън и си обу един от тях.
Уекслър застана на прага и каза на Джо и Еди:
— Сложете я на леглото и я дръжте.
Двамата се хвърлиха отгоре й преди дори да успее да си помисли да се съпротивлява. Тръшнаха я напреки на леглото, така че да могат да я държат от двете страни. Еди просто седна върху бедрата й. Ако не лежеше върху мекия дюшек, сто и двайсетте му килограма щяха да строшат коленете й. Джо коленичи върху ръцете й и натисна таза й към леглото. Сега Дарил можеше да движи единствено дланите си.
Уекслър придърпа стола си до леглото и й каза:
— Слушай сега, мила моя, тук не става дума за каквото и да е геройство или съпротива. Ще ти задам един въпрос и ако не получа отговора, който искам, ще ти причиня такава болка, каквато не можеш да си представиш. Къде е Девлин?
— Не зная — незабавно отвърна Дарил. — Нямам представа.
Уекслър даде знак на Месина и посочи към дланта й, притисната до ръба на леглото. После вдигна малкия си пръст, показа му средното си кокалче и тихо му каза:
— Строши й кутрето на това място.
Месина веднага хвана кутрето й и го строши, сякаш беше пилешки врат. Изпукването на костта ясно се чу. Дарил изкрещя. Болката я прониза чак до рамото. Тя побледня и се обля в студена пот. Със същия равен, безстрастен глас Уекслър даде нови нареждания:
— Слезте от нея. Запушете й устата. Ти й вдигни краката. Не искам да изпадне в шок.
Джо и Еди се подчиниха. Еди я хвана за двата глезена с една ръка и вдигна краката й.