Полуусмивката на Месина се превърна в похотливо хилене. Виковете й му доставяха огромна наслада. В същото време се зарадва, когато видя, че Джо й запушва устата с огромната си длан.
— Хвани я за китката — каза на Месина Уекслър.
След стотна от секундата Месина държеше дясната ръка на Дарил във въздуха. Ставата на кутрето й бе напълно отделена. Пръстът й стърчеше под невероятен ъгъл и се държеше единствено на кожата й.
Уекслър плесна Дарил, за да привлече вниманието й. В гласа му се усещаше остро раздразнение.
— Сега млъкни и ме слушай. — Той отново я зашлеви през лицето. — Млъквай!
Дарил се помъчи да се овладее. Тя стисна зъби, за да престане да вика. Очите й бяха пълни със сълзи, не само от болката, а и от ужаса, който се надигаше в нея.
Страхът й се примеси с болката до такава степен, че усещаше как губи контрол. Погледна втренчено към Уекслър, сякаш за да му покаже, че се опитва да му се подчини.
— Сега ме чуй. Отново ще те попитам. Това е последната ти възможност. Ако отговорът ти не ми хареса, ще го накарам да строши всички пръсти на дясната ти ръка, преди отново да ти задам въпроса. Разбра ли ме?
Дарил кимна. Не можеше да си представи, че ще понесе страданието от още един счупен пръст. Продължаваше да гледа към Уекслър. Нямаше сили да погледне към ръката си.
— Готова ли си?
Тя кимна.
— Къде Девлин държи Сюзън Фърлонг?
За миг Дарил не знаеше за кого говори. Никога не бе чувала фалшивата фамилия на Сюзън. Обзе я паника. После разбра за кого става дума и незабавно даде на Уекслър отговора.
— В хотел „Мариот“ на Бродуей.
— Добре — каза Уекслър. — Сега се съсредоточи. Кой е номерът на стаята?
Дарил дишаше тежко. Отчаяно се мъчеше да си спомни номера. Спомняше си етажа. Спомняше си, че трябваше да завие надясно от асансьора. Уекслър понечи да каже нещо, но тя не го остави.
— Стаята е на трийсет и четвъртия етаж. — Представи си вратата и се опита да види изписаните на нея цифри. — Номерът е… трийсет и четири седемнайсет. — После го повтори.
— Много добре — рече Уекслър. — Виждаш ли колко е лесно.
Той кимна на Месина да пусне ръката й. Мъжът съвсем бавно спусна дланта й, после й се ухили и я блъсна точно върху счупеното кутре. Дарил отново изкрещя, Джо затисна устата й и тя припадна от болка.
Уекслър се изправи и излезе в дневната, като даде знак на другите да го последват.
— Ще остана тук и ще се погрижа за нея. Вие тримата идете в „Мариот“ и влезте в онази стая. Ако Сюзън е там, Месина, ти я доведи тук. Джо и Еди ще изчакат да се появи Девлин. Внимавайте този път най-после да се справите с онзи идиот. Ако не направите някоя глупост, можете да го изненадате. Пребийте го, но не го убивайте. Можете да го осакатите, да го ослепите, но не го убивайте. Когато свършите тази работа, ме повикайте.
— Как да влезем в стаята? — попита Джо.
— Един вас ще се престори на човек от персонала и после ще пусне другите двама.
Когато Девлин спомена за разходка, Сюзън незабавно се изправи и тръгна да излиза от ресторанта.
Девлин плати сметката и побърза да я настигне до асансьора. Докато чакаха, тя внезапно се обърна към него и каза:
— Благодаря за вечерята.
— Моля — отвърна той. Беше удивен от количеството алкохол, което Сюзън можеше да погълне и все още да говори, без да провлачва думите.
Когато слязоха на първия етаж, Девлин се огледа за Джеймс Пони, но преди да го забележи, Пони се появи до него, сякаш само чакаше да ги последва навън.
Сюзън мина през въртящата се врата и Девлин тихо каза на младежа:
— Просто отиваме да глътнем малко свеж въздух. Остани тук.
Той също излезе през вратата и настигна Сюзън. Тя го хвана за ръка, сякаш бе нещо, което правеше всеки ден, и я притисна към тялото си. Девлин усети натиска на едрия й бюст. Тя се облегна на него и дълбоко въздъхна.
— Никога не съм си мислила, че ще копнея за глътка от този въздух. Хайде да се поразходим до театралните улици.
— Добре.
Насочиха се към Четирийсет и четвърта улица и завиха на запад. Продължиха по Осмо авеню и Сюзън спря до будката на ъгъла, за да си купи кутия „Парламент“. После, когато минаваха покрай магазин за алкохол, тя настоя да влязат, за да вземе бутилка водка.
— Знаеш ли, че в хотела за една бутилка „Абсолют“ ти взимат четирийсет и седем долара?