Джо съблече сакото си и го сгъна под плота на количката. После затегна възела на вратовръзката си и забута количката към стаята.
— Останете зад мен и се скрийте — каза на другите двама той. — Когато стигна дотам, ще се опитам да я накарам да отвори вратата. Веднага след това влизаме вътре и я хващаме.
Еди тръгна след него. Месина остана последен.
Пони най-после се качваше с претъпкания с хора асансьор. Когато стигнаха във фоайето на осмия етаж, повечето излязоха, но влязоха още пет-шест души. Някои натиснаха бутони за етажи преди трийсет и четвъртия. Цялото това забавяне бе мъчително, но той остана неподвижен, дишаше бавно и упражняваше цялото си постигнато с тренировки умение да се владее.
Джо пристигна до стая 3417 и почука. Девлин стоеше отстрани на вратата, стиснал 45-милиметровия пистолет в дясната си ръка и малката дървена бойна палка в лявата. Когато почукаха, той отвърна:
— Да?
Чул гласа му, Джо се обърна към другите.
— Мамка му, той е тук. Пригответе се. — После каза на Девлин: — Обслужване по стаите, моля.
Девлин остана, притиснал гръб в стената до вратата.
— Един момент — отвърна той, хвана бойната палка с уста и сложи веригата.
В коридора навън Джо се усмихна, когато чу дрънченето. Мисълта, че една малка верига може да го спре му се стори забавна. Той издърпа количката назад за по-голяма инерция. Девлин натисна бравата и отвори вратата докъдето позволяваше веригата, после хвана пак бойната палка и се прилепи до стената.
Дръпна се тъкмо навреме. Джо отстъпи малко и с всичка сила блъсна количката във вратата. Веригата се скъса като конец и Джо се хвърли вътре, последван от Еди.
Девлин разчете първия си удар съвършено. Той излезе от мястото си и заби цевта на пистолета право в устата на Джо. Четирите му предни зъба хлътнаха. Грамадният мъж неволно глътна кръв и парченца зъби и замръзна на място, като се давеше и се мъчеше да ги изкашля навън.
Втурналият се след него Еди не успя да спре и се заби в колегата си, като го блъсна в количката. Джо тежко се стовари напред, но Еди запази равновесие и се обърна към онзи, който беше ударил приятеля му. Девлин пристъпи напред и спокойно стреля в дясното му коляно, с което отнесе цялата му колянна става и го прати да се гърчи на пода.
После се обърна и видя застаналия в коридора Месина, който хвърли бегъл поглед към него и пистолета му и се втурна да бяга. Точно когато свиваше зад ъгъла, той налетя право на Пони и го отхвърли назад с един замах на огромната си ръка.
Пони остана на крака, но силно се блъсна в стената. Тъй като Месина бързо се отдалечаваше, той го остави и побърза да се притече на помощ на Девлин.
В стаята Джо лежеше върху преобърнатата количка. Еди се мъчеше да се изправи на крака. Изведнъж Джо скочи, обърна се и се хвърли към Девлин. Беше толкова бърз, че Девлин не успя да стреля по него, без да е сигурен, че няма да го убие. Той го посрещна с ритник и попадна в гърдите му, но здравенякът понесе удара и падна напред, като го сграбчи за крака и го дръпна.
Девлин се стовари по гръб, Джо се метна отгоре му и успя да му нанесе жесток удар в гърдите с ръба на дланта си. Устата му бе пълна с кръв и той я изплю в лицето на Девлин, докато се мъчеше да хване ръката му с пистолета.
Кръвта го заслепи, но Девлин се извъртя към противника си и заби края на бойната палка в слепоочието му. Макар че ударът му ясно се чу чак в спалнята, той не успя да събори Джо от себе си.
Еди пълзеше напред, като влачеше крака с отнесеното си коляно. Палката беше повалила Джо настрани и Девлин с всички сили се мъчеше да се измъкне изпод тялото му. Направи се тъкмо навреме, за да се претърколи настрани от юмрука на Еди, насочен право към лицето му. Не успя да го избегне съвсем и усети пареща болка в лявото си ухо.
Джо се опита да хване крака му, но Девлин го изрита и се изправи.
Едва тогава на прага се появи Джеймс Пони. Девлин го видя и извика:
— Хвани третия. — Пони се обърна и изчезна.
Джо се мъчеше да се изправи, но бе прекалено дезориентиран от удара в слепоочието му. Той загуби равновесие и падна обратно на земята.
Девлин използва това време, за да пристъпи напред и с всичка сила да изрита Еди в лицето, като счупи челюстта му и го повали по гръб. Джо най-после успя да застане на колене. Приличаше на боксьор тежка категория, който отчаяно се опитва да се изправи преди реферът да свърши броенето. Разтърси глава и изплю още кръв през стърчащите в устата си останки, които някога представляваха предните му зъби. Страхотни болки пронизваха оголените им нерви.